"ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО"

Чудеса, дайте още чудеса, дайте изцеления, дайте много изцеления. Извикайте още съживления, много съживления, по много от всичко изредено ако може, конференции да има всеки ден, семинари, тържества и гастроли.   Църквата е ненаситна на тези неща, иска, иска, а   духовните „помазаници“ , пардон - „духовните търговци“ гастролират из Европа за да предлагат, това в което църквата е ненаситна. Като погледнеш плакатите им за поредното съживление, които по-скоро приличат на рекламни билбордове на известни търговски брандове,   оставаш с впечатлението, че ангелите и небето слизат всяка седмица по график в някои европейски град или село. Перманентни месечни или годишни конференции. Постоянни и все „помазани“ български, европейски, американски или пък африкански гост-говорители, обещаващи успех и благоденствие сега и само сега, на тяхната конференция , защото е специална и само там ще се движи Св.Дух по тяхна команда. На ненаситните вярващи на чудеса и изцерения им се предлага...

Най-неразбрания и най-неправилно употребяван   стих от Библията в защита на греха и лъжата от духовно слепи и невежи проповедници и вярващи.   На първо четене звучи като призив към смирение, а всъщност е заглушител на истината. Един стих, който служи като чадър над греха и тъмнината. Това всъщност са истинни думи на Спасителя Христос записани в (Матей 7:1), но невежите защитници на греха и лъжата са ги превърнали в инструмент за прикриване на греха и злото.  А истината е толкова проста. Тези думи са към всички онези, които лицемерно съдят другите, без да виждат собствените си грехове. Голяма част не разбират, че има огромна разлика между това да съдиш като съдия, и това да разпознаваш истината като ученик на Истината. Че има огромна разлика между това да произнесеш присъда върху даден човек, и това да го изобличиш за грях, който го убива . Исус казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Матей 7:1 ). Но хората почти никога не продължават да четат нататък. А по-натат...

Когато казвам „Не искам да се срамувам пред Теб“ , аз всъщност признавам, че има неща в мен, които не са достойни да стоят в светлината на Величието на Христос. Аз признавам, че в мен има скрити мотиви, че има двойни стандарти, че има думи, които казвам пред хората, но и думи, които си мисля и изричам само, когато съм сам. Признавам, че понякога изглеждам като силен вярващ, но вътре в мен не винаги имам сила да побеждавам греха. Не е ли Това е и твоята реалност приятелю?!  Мотивът ми да пиша тези редове, е да погледнем вътре в себе си, гордост ли имаме или страхопочитание.  Защото да не се окаже впоследствие, че съм си мислел че съм близо до Бог, но въпреки това да се размина с Царството Му. Срамът пред Христос не е като този, които света познава. Човешкият срам често е просто страх от това как изглеждам пред другите. Но срамът пред Христос е нещо друго, той се появява в онзи момент, в който душата осъзнава, че е живяла в пълен фалш. Това е моментът, в който осъзнаваш, че ...

Да, не се получи, но това не означава, че няма да се случи. Гледай само между "не се получи" и " ще се случи" да не попаднеш на хора, които ще ти казват: "значи не е било Божията воля". Виж, следвам Бог от доста време, за да знам, че повечето от нещата не се случват поради неверие или понеже не е Божията воля. Някои проповедници лесно ви бутат от самолета със заученото: "нямаш вяра или имаш проклятия от баба си". Да, при някои хора това може да е удовлетворяващо обяснение, но повечето бутнати са без парашут и после е трудно да ги възстановиш след фрактурите нанесени от проповедници, които зад всеки ъгъл виждат демони и проклятия. Просто толкова виждат - толкова е откровението. Истината е, че откровението е голямо, когато разкрива Исус. Накратко, каквото съзерцаваш това откриваш. Обсебен си от демони - навсякъде виждаш демони. Гледаш на Исус - навсякъде виждаш съвършеното изкупление. И така, проклятията на баба ти те преследват, но не могат да т...

                 Разбирането на огромна част на Християните   за живота след повярването им в Христос често е в сериозен сблъсък с очакванията им. И причината за това не е в Писанията, а в изкривените   им представи, които с времето са натрупали, чрез повърхностно проповядвано слово, чрез превръщането на вярата в средство за получаване от Бога, чрез несъзнателно смесване на човешки желания с Божиите обещания. С настоящото ще се опитам да изясня сблъсъка между очакванията и реалността по конкретен и последователен начин, за да стане напълно разбираемо.      Знам, че това ще предизвика още по-голямо не разбиране и даже мнозина четейки тези редове, дори могат да ме заклеймят или намразят, но това не може да ме спре да застана срещу невежеството и лъжеученията, които се разпространяват по-бързо и от скоростта на светлината, благодарение на интернет и масовото ползване на социалните мрежи, където мнозина от лъжеучител...

Егото е сред най-коварните, потайни и разрушителни сили, които действат вътре в човека. То винаги привидно се крие зад благочестиви мотиви, желания или амбиции. Но когато започнем да разпознаваме плодовете му, ще видим колко дълбоко то разрушава всяка истинска духовност, всяко здраво взаимоотношение, всяко смирено покорство спрямо Бога. Егото не е само проява на гордост, то е самият център на бунта срещу Бога, основата на всяко духовно падение, невидимият двигател зад самодоволството, себезаблудата, властолюбието и религиозната надменност. Той е трона на Сатана. В Посланието към римляните апостол Павел пише: „Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; “ - Римляни 8:7 Копнежът на плътта   тук не е само плътско желание, а цялостното състояние на ума, което произтича от егото – онова вътрешно ядро в човека, което отказва да се покори на Бога, което желае независимост, контрол, превъзходство, признание, сигурност без Бог, с...