Просперитетното евангелие- удушаваща ласка, съживление за църквата, Боговдъхновено или добре продуцирано?

Подбуден съм да напиша това поради многото заблуди, които се ширят, както и на база на личните ми наблюдения върху т.нар. Евангелска (петдесятна) църква. Повод стана и поредицата от спонсорирани клипове в социалните мрежи, с гръмки призиви за "съживления" и "докосвания" от Святия Дух.

Наблюдавам с тревога как все повече хора откликват и попадат в капаните на така наречените „съживители“ – проповедници, които претендират, че имат „специални връзки“ със Святия Дух и могат едва ли не да Го „привикват“ да ви докосва по тяхна поръчка. Сякаш досега Святият Дух никога не ви е докосвал, и само на техните „богопомазани“ конференции ще стане истинското докосване.

Толкова мощно ще е, че — според тях — повече никога няма да имате нужда от второ. Но когато излезете от залата, и екстазът отшуми съм уверен , че ще останете  само едно усещане: не че Святият Дух ви е докоснал, а че те са се докоснали до портфейлите ви.

Църквата, прегърнала това „евангелие на удобството“, „богатството“ и „положителното изповядване“, постепенно губи гласа си. Амвонът се е превърнал в подиум за мотивационни речи, напоени със захаросан оптимизъм, където изобличението вече не просто липсва – то е обявено за остаряло и нежелано.

И докато вярващите ентусиазирано викат „Амин!“ на обещания за лукс, просперитет и безоблачно благословение, някъде в сенките умира истинското послание на кръста — послание не на лесен живот, а на саможертва, святост и непрестанна вътрешна борба със себе си и греха.

И не – това не е съживление. Това е сън. Дълбок, бавен, копринен сън, в който Църквата не бива събуждана, а приспивана. Не възкръсва, а е вкарана в духовна кома.

Просперитетното евангелие не идва с Меч, за да отсече греха, да изобличи нечестието или да се противопостави на врага. То идва с възглавница. Мека, кадифена възглавница, която ти поднасят с усмивка: „Почини си, не се напрягай, Исус ще се бие вместо теб.“ Не се изисква бдение, не се иска пост, няма нужда от сълзи, борба, или кръст. Само вярвай – и си легни.

Това е евангелието, което не воюва, а съблазнява. Не предупреждава, а успокоява. И точно в това се крие измамата му. Като питон, който не убива с удар, а с привидна топлина – то обвива душата със „сигурност“, „помазание“ и „позитивна изповед“. Стяга я бавно, с всяко ново вдишване на самодоволна лъжа – докато дишането спре. Защото Съживление без съкрушение не съществува!!!!

Сатана днес вече не идва само като рикаещ лъв. Днес той влиза в църквата като бизнесмен. Не реве – а обещава повишение. Не гони – а предлага платформа. Не заплашва – а сключва сделки.

Той отдавна е разбрал, че няма нужда да преследва Църквата, когато може да я приспива отвътре чрез новите „богопомазани“ лидери, които вместо да изобличават греха, предлагат удобства, комфорт и житейски формули за „успех чрез вяра“. Така, в опита си уж да съживят Тялото Христово, те всъщност го удушават – бавно, методично, с псевдодуховни обещания и емоционални спектакли.

Вместо да ударят камбаната за покаяние – те пускат приспивна музика. Вместо меча на Духа – предлагат мантри за самоувереност и „пробив“. Вместо да призоват към кръста – чертаят стратегии за просперитет.

И хората – масово, радостно, тържествено – пълнят залите, но излизат оттам духовно изпразнени, макар и емоционално заредени. След онова „опияняващо докосване“ от змията, разбират – твърде късно – че не сърцата им са били изпълнени, а сметките им – изпразнени.

И тук идва най-големият парадокс. Те наистина вярват, че вършат Божие дело. Считат себе си за реформатори, пионери на ново движение, пробивни водачи. Но в действителност са гробокопачи – прикрити под ламинирано помазание, въоръжени не със Словото, а с стратегии. Те не черпят от изворите на живата вода, а ги подменят с кладенци на мотивационен позитивизъм – плитки, лъскави, но без сила да спасяват. Превърнали са църквата в илюзия – бляскава отвън, куха отвътре. А поклонението – в зашеметяващо представление, където Божието присъствие се имитира чрез тела проснати по пода, въртящи се в екстаз, уж под действие на Святия Дух, но често без покаяние, без страх Божий и най – вече без плод.

Казват, че е съживление. Наричат го така. Рекламират го със светлини, звуци и ефектни плакати. Събират зали, вдигат ръце, викат: „Огън!“, „Помазание!“, „Докосване!“ – и вярват, че това е знак за Божието движение.

Но ако това „съживление“ не води до покаяние, до святост, до разпятие на плътта, до омраза към греха и любов към истината, това не е съживление.

Това е просто религиозна шоу програма, в която вярата е заместена с емоция, а силата на Духа – с шаманистко-африкански ритуали. Нищо повече.

Съживление без съкрушение и отричане от греховете на стария човек е фалшив огън. Святият Дух не идва да забавлява, а да изобличава (Йоан 16:8). Той не се докосва в конференции с еуфорична музика, а се проявява в сърца, които падат на колене и викат: „Горко ми! Защото съм човек с нечисти устни“ (Исая 6:5). Истинският допир на Святия Дух не те кара да падаш по сцени, а да паднеш пред олтара Му. Не те води в транс или екстаз (все едно с наркоман в абстиненция), а в не преходна и вечна истина за Спасителя, достоен да приеме съкрушеното ти сърце в жертва.

Днес обаче просперитетните мотивационни говорители са Му изнамерили заместител. Наричат го „докосване“ – но в това „докосване“ няма преобразяване. Има „падане“, но без покаяние. Има трепет, но няма плод. И всичко това бива наречено с гръмкото заглавие: „движение на Духа“. Но на кой Дух?

На Онзи, Който води към святост, истина и кръст, или на онзи, който просто създава усещане? Защото усещането никога не е било доказателство за спасение. Нито пък за новорождение. Чувството може да бъде подправено, внушено, симулирано – но покаянието не може. Преобразеният живот не се симулира.

Истинският Дух не идва, за да ти даде моментен емоционален пик – а за да започне в теб процес на освещение, който завършва с прослава.

„По плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7:16). Не по преживяванията. Не по клиповете. Не по паданията. А по плода.

Това, което до вчера наричахме врачуване, екстатичен транс и езически шаманизъм, днес някои безсрамно наричат „докосване от Святия Дух“. Местата, където някога звучеше Словото на Кръста, се превърнаха в психо-духовни спектакли, където преживяването замести истината, а шоуто – благоговението. Т.нар. „пророчества“ вече звучат повече като астрологичен хороскоп, отколкото като Слово от Господа: „Някой тук има болки в гърба...“„Виждам едно дете с червена дрешка...“ „Има човек с проблем в семейството...“ – и целият народ възторжено възкликва: „Амин!“

Бог стои и пита: „Аз ли говорих това? Моето ли е това слово, или тяхното въображение? Аз ли ги пращах, или те сами се изпратиха?“

Защото истинският пророк не е изпратен да гадае, а да вика: „Покайте се!“
Защото истинският Дух не идва да създава усещания и преживявания, а да ражда нови създания.

„Пророците пророкуват лъжа в Моето Име; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, нито съм говорил на тях. Те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, суетата на сърцето си.“– Еремия 14:14

Святият Дух не е изпратен да гадае бъдещето ти, а да те изобличи за миналото ти и греха ти, да те съкруши в настоящето, и да те посвети за бъдеще с Христос. Не идва да вдигне егото ти, а да разпъне Аз-а ти. Святият Дух не те кара да се тръшнеш на пода, а да паднеш ничком пред Бога със сърце разкъсано, а не дрехи раздрани (Йоил 2:13).

Казват, че това били чудеса от Бога. Дори организират „походи на чудесата“, сякаш Месията и апостолите са вървели по улиците с афиши и мегафони. Но дяволът също върши чудеса – „И върши големи знамения... и заблуждава живеещите на земята чрез знаменията“ (Откровение 13:13–14).  Има чудеса, които примамват – но не спасяват.

И сега питам аз : „Водят ли тези чудеса до страх от Господа, до разбиване на сърца, или до покорство към Писанието?“.  Ако отговорът е НЕ, то значи, че това е измама. Ако пък отгоора ви е "ДА" то ви моля - Покажите ми животи, които са се покаяли, които са оставили греха, заживели в святост, покорили се на Писанието, приели кръста, започнали да обичат истината повече от удобството .Защото съживлението не се мери с брой паднали на земята, а с брой разпнати за света. Не с емоции и изпадане в екстаз, а с плодове на Духа (Матей 7:20). И ако въобще има някакво чудо. То е, че въпреки всичко това, Божият Дух още не се е оттеглил напълно. Че още вика. Че още изобличава. Още събира остатъка. 

И сега внимавай: дяволът също може да имитира чудо, но не може да произведе святост. А чудото амо по себе си не е мярката – а резултатът. Ако резултатът е Христос – слава на Бога. Но ако е просто екстаз, преживяване и спектакъл, то това е съблазън, а не съживление. Но и дори да има някъде истински плод – нека не бъркаме Божието дълготърпение с Божието одобрение. Фактът, че Бог мълчи, търпи и не наказва веднага, не означава, че одобрява това, което се случва.

И ако някой днес се осмели да извика: „Царят е гол!“ – или по-точно: „Пасторът е гол!“ – той моментално бива заклеймен. Наричат го критик, ретроград, фанатик, разделител, дори „бунтовник срещу помазанието“. Но истината остава: просперитетното евангелие не съживява Църквата – то я приспива. И когато се събудим, ще разберем, че сме били в ръцете на онази старовременна змия, а не  в ръцете на истинския Пастир.

„Защото времето ще дойде, когато човеците няма да търпят здравото учение, а ще си събират учители според своите страсти, които да им галят ушите“ (2 Тимотей 4:3).

Боже, помилуй ни! Върни ни при простотата и силата на Евангелието. Извади ни от транс и ни събуди в страх. Разкрий ни себе Си не чрез чудеса и сензации, а чрез Свят Божии страх пред Твоята  велика святост.