"ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО"

Любовта - възпявана, изопачавана, търсена на всяка цена, и често бъркана с нужда, похот или слабост. В сърцето на човека любовта може да бъде най-святата сила – но и най-опасният капан. Време е да си зададем въпроса: трябва ли да обичаме на всяка цена, и как да обичаме, без да бъдем унищожени? Този текст не е сантиментално размишление, а опит за трезв поглед към едно чувство, което може да издига, но и да разрушава. Защото истинската любов не се познава по думите, а по раните, които е готова да понесе – и границите, които не прекрачва.   Любовта. Една дума , но все едно  цяла вселена. Но не онази сладникавата и празна, която сте гледали по кичозните филми на екрана. Не онази, която се изговаря леко и се забравя бързо. А онази истинската любов, която е способна да изцели, но в същото време и да изпепели. Която може да гради дом, но и да го срине. Която може да те носи на облаците, но и да те убие. Която да те спаси, но и да те вкара в грях.   Любов не е когато ти по...

Това не е просто философски или богословски въпрос, а екзистенциален и съдбовен. Поставен на ръба между съдебната зала и олтара, между земното правосъдие и небесната справедливост, човек – особено когато е ранен, оклеветен или унизен – крещи в себе си: „Господи, ще въздадеш ли? И как? “ Когато човек преживее дълбока неправда – било то чрез лъжа, предателство, физическо или морално посегателство – вътрешно се надига инстинктът за възмездие. Това не е просто негативна емоция. Това е чувството на нарушеното право, на потъпканата истина. Като юрист знам, че правната норма не може да съществува без санкция. Без нея тя се превръща в пожелание. Но от друга страна като вярващ осъзнавам, че Божият закон е по-висш, по-чист и по-дълбок от всяка човешка система.   Въпросът обаче остава болезнено отворен: Как Бог въздава справедливост? И кога?   В основата на човешкото правосъдие стои принципът на възмездието: „око за око, зъб за зъб“ (Изход 21:24). В Теория на правото това е извес...

Подбуден съм да напиша това поради многото заблуди, които се ширят, както и на база на личните ми наблюдения върху т.нар. Евангелска (петдесятна) църква. Повод стана и поредицата от спонсорирани клипове в социалните мрежи, с гръмки призиви за "съживления" и "докосвания" от Святия Дух. Наблюдавам с тревога как все повече хора откликват и попадат в капаните на така наречените „съживители“ – проповедници, които претендират, че имат „специални връзки“ със Святия Дух и могат едва ли не да Го „привикват“ да ви докосва по тяхна поръчка. Сякаш досега Святият Дух никога не ви е докосвал, и само на техните „богопомазани“ конференции ще стане истинското докосване. Толкова мощно ще е, че — според тях — повече никога няма да имате нужда от второ. Но когато излезете от залата, и екстазът отшуми съм уверен , че ще останете   само едно усещане: не че Святият Дух ви е докоснал, а че те са се докоснали до портфейлите ви . Църквата, прегърнала това „евангелие на удобството“, „бо...

  „И това вършете, като знаете времето, че е вече час да се събудим от сън; защото сега спасението ни е по-близо, отколкото когато повярвахме.“ — Римляни 13:11   Живеем във времена, в които духовната дрямка се е превърнала в нещо нормално. Църквата, която трябваше да бъде будна стража, често е по-склонна към дрямка, отколкото към бдение. А светът – той е изпаднал в духовна кома. И докато сатаната не спи и обикаля като рикаещ лъв, вярващите се не са подготвени за предстоящите духовни битки на последното време. Апостолите и библията обаче ни предупреждават, че е „време да се събудим!“ – но аз дълбоко изразявам своите съмнения, че ние чуваме този вик?   Хората днес често идват при Бог не защото виждат себе си като грешници, а защото искат повече комфорт, повече сигурност, повече благословения. Продават им се обещания – „изобилен живот“, „благословен брак“, „финансови успехи“, „духовна власт“… Но не им се казва каква е цената на всичко за да ходиш и имаш живот с Бог . ...

Още от самото начало на човечеството, грехът бе представен не като бунт, а като напредък и просветление . Оттогава онази „Старовременна змия“ наричана още Сатана не идва с открито зло, а с усъвършенствано фалшифициране на доброто . Това е принципът на "ангела на светлината" – не отричане на Бога, а изопачаване на Неговия образ и същност.   И така през вековете успя да еволюира. Това преобразяване е духовна стратегия. Сатаната не идва с рога и вила – той идва с езика на правата, любовта, прогреса и   най-вече толерантността. Но зад всичко се крие една голяма духовна измама. Грехът вече не се нарича „грях“, а – лична идентичност. (т. е как човек възприема и определя сам себе си – като пол, сексуалност, етническа принадлежност, религия, социална роля и др). Това само по себе си не е лошо, но проблемът идва, когато грехът започне да се оправдава и легитимира като "идентичност", а не като зло. Бунтът срещу Божия ред днес се нарича свобода , а отричането на Бога...

Да бъдеш под Божията закрила не означава да живееш безоблачен и лесен живот . Не означава да си като в оранжерия, пазен от природни бедствия. Напротив —  това значи, че дори когато си в центъра на тези бедствия, Бог стои до теб , Той не те изоставя и не позволява те да те погълнат напълно . Може да изглежда всичко безнадеждно и да изпитваш болка. Но преди всичко   трябва да знаеш, че ти си запазен , защото Бог е сложил граница, която тези бедствия и проблеми не могат да преминат – и тази граница е ясно очертана от Божията ръка.   Библията ясно свидетелства за Божията закрила: Псалм 91:1-4 : „Който живее под покрива на Всевишния, ще пребъдва под сянката на Всемогъщия... Той ще те покрие с перата Си, и под крилата Му ще прибегнеш; вярност е щит и защита.“ Псалм 121:3-8 : „Той няма да остави ногата ти да се поклати; Онзи, Който те пази, няма да задреме. Ето, няма да задреме и няма да заспи Онзи, Който пази Израиля.“ Исая 41:10 : „Не бой се, защото Аз с...

Скъпи приятели, живеем във време, в което новото поколение вярващи, не се учи да се моли или покорява, а да командва Бога . Не проси и не търси милост, а се разпорежда с небесното сякаш Той е твореца . И най-важното – всичко това се прави в името на „вярата“ и в Името еднородния син на създателя на вселената!   "Заповядвам на Святия Дух!"  Ама разбира се. Защо пък не? Какъв друг смисъл иначе да вложим в думите на Христос:  "Ако имате вяра, колкото синапово зърно…" , освен това да нареждаме на Бога и на Неговия Дух: „Святи Душе слез долу! Стой сега така! Скачай! Лекувай!“ „Падни “ „Стани“ и там подобни. Сякаш Христос ни учи как да бъдем Дресьори на Бога и на небесните Ангели „ Евангелието за придобиване на власт чрез изповед “ е всъщност дълбоко манипулиращо, плод на егото, което търси да угоди на себе си. А истинското Евангелие всъщност е "власт чрез кръст", „власт чрез страдание", "власт чрез смирение". Власт чрез добре артикулирана...