"ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО"

„Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, но се извратиха в своите помисли и несмислено сърце се помрачи.“ Римляни 1:21 Едно от най-дълбоките човешки и негативни преживявания е да вършиш добро и да срещнеш неблагодарност. Това до голяма степен е свързано с нашата психика и с начина, по който хората възприемат доброто и личните взаимоотношения. Учените казват, че има няколко свързани по между си причини, които обясняват защо лошото и злото се помни по-дълго, отколкото направеното добро. И защо една негативна постъпка от наша страна, може да затъмни хиляди  сторени добрини преди това. Една от причините е силата и способността на нашия мозък, който обработва   заплахата по-силно от радостта. От гледна точка на нашето оцеляване, ние помним по-дълго раната, отколкото онова, което ни доставило радост. Едно нараняване   задейства в нас аларма, която прави спомена негативното по-ярък и по-устойчив. От друга страна доброто не задейства в нас за...

Всеки човек се ражда на тази земя със своя мисия. Бог не е позволил на никого да се роди случайно и не е извикал никого в съществувание без цел. Всеки един живот появил се на земята носи предназначение и смисъл, независимо дали е забелязан от хората или ще бъде скромен и незабелязан. Но най-съществения и екзистенциален въпрос след нашето раждане е, какво ще остане след нас, когато дойде времето да си отминем от този живот. Хората на земята обичат да пазят спомени, да изгражда памет и се стремят да останат дълго в паметта на своя народ. Всеки човек носи в себе си желанието да остави следа и да бъде запомнен. Живеем сред хора, които ни наблюдават, слушат думите ни, виждат делата ни и усещат отношението, което показваме към тях. Някои ще ни пазят като скъпи приятели, други ще си спомнят за нас като за противници, трети ще ни запомнят като хора, които са правили добро, а някой – като такива, които са наранявали. С времето обаче разбрах, че земната памет е кратка и нетрайна. Днес можеш ...

Знам, че засягам тема, която се обсъжда от години, но досега не съм срещал човек, който да е успял да даде истински и практичен отговор. Осъзнавам колко е сложна и съм убеден, че и сега, пишейки тези редове, няма да дам окончателен и напълно приложим отговор. Пиша това не защото имам готово решение, а защото искам да напомня на себе си някои истини, в които живеем, реалности, за които никой не е открил окончателни решения и ясни отговори. От една страна, вярващият е част от този видим свят, в който живее с неговите закони, порядки, очаквания и изкушения. Той работи, има семейство, плаща сметки, общува с хора, които мислят различно от него и често дори му се противопоставят. От друга страна, християнинът е гражданин на едно друго царство, за което апостол Павел казва, че не е от този свят, царство на светлина, истина и правда, царство, в което се живее според Божиите закони и в което вечността е по-реална от всеки земен миг. В земния свят най-често се поставя акцент върху материално...

Повечето хора, които днес искат да станат пастори, дори не разбират в какво се въвличат. За много от тях това е бърз път към успеха, към значимостта, да си някой в човешките очи, бърза възможност да се издигнеш без много усилия. Възможност да заемат централно място в общество, където никой не им иска диплома, трудов стаж, доказан характер или проверена вярност. Няма входен изпит, няма стандарт, няма проверка, няма дълбочина. И това днес е пролука в църквата, през която нахлуват всякакви амбициозни хора, недоучили, неоформени, не издържали борбата със себе си, но жадни да бъдат „нещо“ в този свят. Да станеш пастор днес е много лесно и същевременно страшно. Защото там, където няма изискване, се струпва всякаква амбиция. Там, където няма стандарт, всяко въображение може да се обяви за божествено вдъхновение или божествен избор. Там, където няма поставени граници, се раждат най-големите злоупотреби. Проблемът не е само в липсата на подготовка и образование. Проблемът е, че мнозина не с...

Ако Исус ни учи, че по-блажено е да даваме, отколкото да получаваме (Деяния 20:35), защо тогава имаме проблем с даването за Бога и е трудно да го приложим в живота си?! Преди да изложа своята лична теза по този проблем бих искал да направя едно уточнение, което според мен е важно. Далеч от мисълта да налагам на някого да дава или да затварям когото и да е в рамка на задължение. Не пиша тези редове, за да обвиня или да принуждавам някого да дава, а за да поставя въпрос, който е важен за всички нас. Пиша с една единствена цел, и тя е да се вгледаме в сърцата си и да разберем защо днес, в нашия християнски живот, даването често се оказва толкова трудно за осъществяване. Когато стане въпрос за даване на Бога и за участието на вярващия в делото на църквата, веднага се проявява истинското лице на човешката природа. Отвътре се надига нежелание и дори вътрешен бунт. Това не е случайно, защото още от началото на човешката история човекът предпочита да задържи за себе си, вместо да се довери...

Напоследък в моето търсене на Бога и Неговите дълбочини, възникна въпрос, който със сигурност знам, че всеки един от вас си е задавал тайно в сърцето си или ума си. Въпрос, който ме накара да търся все по-дълбоко отговори в писанието и в молитва. Въпросът не е никак лесен, а отговорът още по-труден. Може ли човек да придобие Божието благоволение и ако да как, какво трябва да направя? Наблюдавам хората около себе си, вярващи и невярващи, вглеждам се в техните животи дотолкова, доколкото ми е позволено, и често си задавам въпроса: имат ли тези хора Божието благоволение, всички ли го носят? Едни живеят в изобилие и материална сигурност, а други се борят за оцеляване ден след ден. Дали богатите са под Божието благоволение, а бедните – извън него, или нещата стоят по друг начин? Тези мисли дълго ме измъчваха, докато не реших да потърся отговор в молитва, в Писанията и чрез откровение от Бога. За Божията любов вече знам, че е безусловна и вечна, тя не зависи от човешки усилия или заслуги, ...

Въпросът за съществуването и оцеляването на Израел винаги е бил по-голям от географията и историята. Той е преплетен и в религията и в съвременната политика по начин, който няма аналог в света. Историческите събития показват, а и малцина биха отрекли, че еврейският народ носи уникална съдба. Още от древността евреите съществуват като народ, свързан в своята история с обещанията на Бога на техния родоначалник Авраам, после на неговите наследници Исаак и Яков. Библейските текстове на Стария завет свидетелстват, че евреите винаги са имали особено място в Божия план. Дори след разрушаването на храма и разпръсването му като народ, тази вярата в Божието обещание е съхранила тяхната идентичност. С идването на Христос обещанията към Израел получават ново тълкуване. Апостолите свидетелстват, че чрез Христос благословението на Авраам достига до всички народи. Павел казва, че „ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание“. Това не отменя уникалната роля на Израел, но п...

В съвременното християнство се наблюдава все по-тревожна тенденция, която все повече набира скорост - Превръщането на вярата в лов на чудеса и знамения. Отвсякъде се появяват клипове, записи и реклами, в които се представят невероятни истории за чудеса, често облечени в религиозна форма, но по същество лишени от истински духовен смисъл.  Днес ми изпратиха клип, в който някакъв псевдопастор обяснява как в Бразилия, един  „особено благословен“  пастор правел така, че на хората след молитва започнали да им никнат златни зъби. Като бонус от Библията му капело алое или пък масло за помазание. Човек остава с впечатлението, че Бог вече е отворил собствена стоматологична клиника и козметичен салон. Само дето билетът за това чудо струва няколко десетки евро , на пръв поглед дребна цена за да станеш ходещо бижу с небесен златен зъб. За някой това може да звучи вдъхновяващо, но в действителност зад подобни спектакли стои една дълбока измама и жажда за печалба. Няма нищо н...