ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО

В определени петдесятно - харизматични среди толкова са свикнали да свързват вярата с победата, радостта, силата, изцелението и очакването за свръхестествената Божия намеса в живота ни, че понякога не знаят какво да правят с човек, който няма сили да говори за всички гореизброени позитивни преживявания. Вместо първо да се опитат да разберат какво се случва в човека, те често бързат да слагат позитивни думи в устата му. Казват му: „Стегни се.“ „Трябва да вярваш.“ „Не говори така.“ „Не изповядвай поражение.“ „Бог има план.“ „Всичко ще бъде наред.“ „Радвай се в Господа.“ Всички тези думи и изрази само по себе са верни и в тях има истина, но ако бъдат казани без да сме вникнали и разбрали състоянието на човека, думи могат да бъдат употребени по начин, който вместо да   го излекуват, да го наранят. Да, знам че ще кажете, че човек трябва да бъде насърчен, но насърчението не означава да принудим отчаяния човек веднага да започне отново да мисли и говори като силен вярващ без съмнение ...

Скролвайки в интернет попаднах на едно кратко клипче, в което ставаше дума за японското изкуство „кинцуги“, в което се показваше техниката за възстановяване на счупени парчета от различни съдове. Обикновено, когато видим счупен съд, сме готови да го изхвърлим или заменим с друг и да се отървем от него, защото според нас този съд вече не става за употреба. В това изкуство обаче счупеният съд не се изхвърля. В него частите на счупения съд се събират, съединяват се внимателно, а самите пукнатини и счупвания се подчертават не с какъв да е материал, а със злато. Да си призная, не бях гледал подобен клип преди и никога не бях чувал за това изкуство. Гледайки това клипче обаче и това японско изкуство, останах вцепенен и дълбоко разчувстван. В него видях себе си, сякаш Бог ми показа самия мен. Това видео ме накара да се замисля за начина, по който Бог се отнася към счупеното и съкрушеното, към онова, което по принцип човек смята за непоправимо. При „кинцуги“ счупеният съд придобива нов о...

„Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Онзи, Който ни е възлюбил.“  Римляни 8:37 Този един от най-цитираните стихове от християни и често извън неговия контекст. Защо реших да ви занимая с него ли? Защото през изминалите дни, често получавам съобщения включващи този стих. Прочетох няколко пъти цялата глава, четях отново и отново и ми направиха впечатление две ключови думи в този стих – „Всичко“ и „Победител“ . Затова реших да спра и вашето внимание на тях и да ви накарам заедно с мен да се замислите в смисъла вложен в текста от автора - ап. Павел. И така какво е това „всичко?“ : Ако прочетем предишните стихове, Павел пише: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или опасност, или меч?... Както е писано: „Заради Теб ни умъртвяват цял ден, считат ни като овце за клане.“ Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Онзи, Който ни е възлюбил.“ Римляни 8:35, 36, 37 Ако го прочетем внимателно, кои...