ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО

Добре дошли в религиозния „Биг Брадър“, където всички волно или неволно, с желание или без вече са участници, без да са минавали предварителен кастинг за целта, достатъчно е да имаш претенции, че си Християн и ходиш на църква. Така вече си изправен пред очите и погледите   на знайни и незнайни жадни за сеир и интриги. В този   формат на „Биг Брадър“ камерите са заменени от погледите на жадни за интрига хора, камерите и микрофоните от телефони включени в социалните мрежи, а идеята за библейско изобличение, е винаги насочена към отсъстващият човек , който е хванат на „местопрестъплението“ от хилядите безмилостни и не прощаващи на никого религиозни (камери) погледи. Правилата на това забележително „духовно предаване“ са съвсем прости. Трябва да живееш съвършен живот според стандарта на „религиозния човек“.   Да си достатъчно смирен, че да не обръщаш внимание на помията , която ще изсипе върху теб от религиозния съвет следящ да защитава Божията истина и авторитет.   ...

Темата, която искам да разгледаме днес, е за житейската и библейската реалност в живота на вярващия човек. Ако всеки от нас погледне назад към своя живот, ще признае, че след като е повярвал, пътят му не е бил единствено „по мед и масло". В него е имало и слънце, и бури; и есен, и пролет. Имало е моменти на огромна радост и моменти на дълбока тъга. Животът ни прилича на морските вълни, които ту се издигат, ту се спускат. Причината е, че вярващият християнин не живее в постоянен духовен климат. Затова в днешната проповед искам да разгледаме различните сезони и периоди в живота, но не през призмата на моментните ни чувства и емоции, а по начина, по който Писанието показва Божията работа и воля във всеки от тях. Различните сезони в живота на вярващия християнин Еклесиаст - глава 3:1-8 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето: 2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; 3 Време за убиване, и време за изцеляв...

1 Коринтяни 10:1-12   1.Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,  2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,  3 и всички да са яли от същата духовна храна,  4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),  5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.  6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.  7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".  8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.  9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.  10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя...

Тия дни докато четях псалмите и по-точно Псалм 139:23-24 където се казва: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и познай мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и води ме по вечния път.“ се замислих отново дълбоко и сякаш дъхът ми спря,   когато в мен дойде въпроса:“ Какво ще се случи при една проверка   от Божия страна относно образа , който Той има за мен и образа, който аз имам за себе си?“   Тази мисъл   прозвуча толкова страшно в ума ми, че направо ме порази и отново ме хвърли в дълбок размисъл за срещата ми с Онзи, който най-добре ме познава. Тази мисъл само по себе си е страшна, защото през по-голямата част от живота си човек рядко вижда себе си такъв, какъвто действително е. Ако Божията истина за нас се сблъска с образа, който сме изграждали за себе си, първото, което вероятно ще преживеем е вътрешен конфликт. Ние живеем в собствения си образ , който сме изградили сами за себе си. От малки изграждаме образа за собствената си лич...

В определени петдесятно - харизматични среди толкова са свикнали да свързват вярата с победата, радостта, силата, изцелението и очакването за свръхестествената Божия намеса в живота ни, че понякога не знаят какво да правят с човек, който няма сили да говори за всички гореизброени позитивни преживявания. Вместо първо да се опитат да разберат какво се случва в човека, те често бързат да слагат позитивни думи в устата му. Казват му: „Стегни се.“ „Трябва да вярваш.“ „Не говори така.“ „Не изповядвай поражение.“ „Бог има план.“ „Всичко ще бъде наред.“ „Радвай се в Господа.“ Всички тези думи и изрази само по себе са верни и в тях има истина, но ако бъдат казани без да сме вникнали и разбрали състоянието на човека, думи могат да бъдат употребени по начин, който вместо да   го излекуват, да го наранят. Да, знам че ще кажете, че човек трябва да бъде насърчен, но насърчението не означава да принудим отчаяния човек веднага да започне отново да мисли и говори като силен вярващ без съмнение ...