"ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО"

Всеки от нас започва деня си с планове, списъци със задачи или амбиции. Всеки един от нас вярва, че ако е достатъчно организиран, упорит и дисциплиниран, може да контролираме утрешния ден или своето бъдеще. Но колко са онези от нас, които всъщност осъзнават ежедневната си реалност? Колко са онези, които истински осъзнават, че ежедневно са в сблъсък със собственото си его, което се опитва да диктува денят им и бъдещите   им планове и смиреното приемане на реалността.   Този сблъсък е най-ярко илюстриран от два противоположни текста в Библията: драматичният възглас на един паднел ангел, които казва „Аз ще“ в Исая 14:13-14 и трезвото напомняне на апостол   Яков в Посланието на 4:13-15 „Ако ще Бог“ Замисля ли сте се как тези две концепции се съвместяват в динамичното ни ежедневие?   Е, нека видим. Копнежът за пълен контрол над живота ти се нарича: „Аз ще“ Както вече споменах, в книгата на пророк Исая се съдържат така наречените „пет 'Аз ще'“ на падналия ангел: „...

Споделени мисли за състраданието. Ние, вярващите, обичаме тази дума. Обличаме се с нея като с красива дреха. Гордеем се, че сме последователи на Онзи, Който е самото олицетворение на любовта ис състраданието. Но ако сме напълно честни със себе си пред Божието лице, ще трябва да признаем една горчива истина: ние си мислим, че можем да състрадаваме, но всъщност често си нямаме и представа какво означава това. Мислим си, че състраданието е емоция, когато ни е станало мъчно. Мислим си, че е съчувствие. Но съчувствието гледа от разстояние. Истинското състрадание изисква нещо много по-дълбоко, което рядко сме готови да платим. Само Бог има правото да каже „Разбирам те“. Защото само Той знае какво е страдание и състрадание. Често се преструваме, че разбираме чуждата болка, мислим си, че присъстваме в нея, а дри понякога сме склони да я съдим. Да правиш добро състрадание ли е? (И докъде се простира то?) Тук идва големият капан за християните. Понякога правим добри дела, за да успокоим собстве...

Чудеса, дайте още чудеса, дайте изцеления, дайте много изцеления. Извикайте още съживления, много съживления, по много от всичко изредено ако може, конференции да има всеки ден, семинари, тържества и гастроли.   Църквата е ненаситна на тези неща, иска, иска, а   духовните „помазаници“ , пардон - „духовните търговци“ гастролират из Европа за да предлагат, това в което църквата е ненаситна. Като погледнеш плакатите им за поредното съживление, които по-скоро приличат на рекламни билбордове на известни търговски брандове,   оставаш с впечатлението, че ангелите и небето слизат всяка седмица по график в някои европейски град или село. Перманентни месечни или годишни конференции. Постоянни и все „помазани“ български, европейски, американски или пък африкански гост-говорители, обещаващи успех и благоденствие сега и само сега, на тяхната конференция , защото е специална и само там ще се движи Св.Дух по тяхна команда. На ненаситните вярващи на чудеса и изцерения им се предлага...

Най-неразбрания и най-неправилно употребяван   стих от Библията в защита на греха и лъжата от духовно слепи и невежи проповедници и вярващи.   На първо четене звучи като призив към смирение, а всъщност е заглушител на истината. Един стих, който служи като чадър над греха и тъмнината. Това всъщност са истинни думи на Спасителя Христос записани в (Матей 7:1), но невежите защитници на греха и лъжата са ги превърнали в инструмент за прикриване на греха и злото.  А истината е толкова проста. Тези думи са към всички онези, които лицемерно съдят другите, без да виждат собствените си грехове. Голяма част не разбират, че има огромна разлика между това да съдиш като съдия, и това да разпознаваш истината като ученик на Истината. Че има огромна разлика между това да произнесеш присъда върху даден човек, и това да го изобличиш за грях, който го убива . Исус казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Матей 7:1 ). Но хората почти никога не продължават да четат нататък. А по-натат...

Когато казвам „Не искам да се срамувам пред Теб“ , аз всъщност признавам, че има неща в мен, които не са достойни да стоят в светлината на Величието на Христос. Аз признавам, че в мен има скрити мотиви, че има двойни стандарти, че има думи, които казвам пред хората, но и думи, които си мисля и изричам само, когато съм сам. Признавам, че понякога изглеждам като силен вярващ, но вътре в мен не винаги имам сила да побеждавам греха. Не е ли Това е и твоята реалност приятелю?!  Мотивът ми да пиша тези редове, е да погледнем вътре в себе си, гордост ли имаме или страхопочитание.  Защото да не се окаже впоследствие, че съм си мислел че съм близо до Бог, но въпреки това да се размина с Царството Му. Срамът пред Христос не е като този, които света познава. Човешкият срам често е просто страх от това как изглеждам пред другите. Но срамът пред Христос е нещо друго, той се появява в онзи момент, в който душата осъзнава, че е живяла в пълен фалш. Това е моментът, в който осъзнаваш, че ...

Да, не се получи, но това не означава, че няма да се случи. Гледай само между "не се получи" и " ще се случи" да не попаднеш на хора, които ще ти казват: "значи не е било Божията воля". Виж, следвам Бог от доста време, за да знам, че повечето от нещата не се случват поради неверие или понеже не е Божията воля. Някои проповедници лесно ви бутат от самолета със заученото: "нямаш вяра или имаш проклятия от баба си". Да, при някои хора това може да е удовлетворяващо обяснение, но повечето бутнати са без парашут и после е трудно да ги възстановиш след фрактурите нанесени от проповедници, които зад всеки ъгъл виждат демони и проклятия. Просто толкова виждат - толкова е откровението. Истината е, че откровението е голямо, когато разкрива Исус. Накратко, каквото съзерцаваш това откриваш. Обсебен си от демони - навсякъде виждаш демони. Гледаш на Исус - навсякъде виждаш съвършеното изкупление. И така, проклятията на баба ти те преследват, но не могат да т...