„Не съди за да не бъдеш съден“- смирение или шит на лицемерието срещу греха

Най-неразбрания и най-неправилно употребяван  стих от Библията в защита на греха и лъжата от духовно слепи и невежи проповедници и вярващи.  На първо четене звучи като призив към смирение, а всъщност е заглушител на истината. Един стих, който служи като чадър над греха и тъмнината.

Това всъщност са истинни думи на Спасителя Христос записани в (Матей 7:1), но невежите защитници на греха и лъжата са ги превърнали в инструмент за прикриване на греха и злото. А истината е толкова проста. Тези думи са към всички онези, които лицемерно съдят другите, без да виждат собствените си грехове.

Голяма част не разбират, че има огромна разлика между това да съдиш като съдия, и това да разпознаваш истината като ученик на Истината. Че има огромна разлика между това да произнесеш присъда върху даден човек, и това да го изобличиш за грях, който го убива .

Исус казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Матей 7:1). Но хората почти никога не продължават да четат нататък. А по-нататък е истината, която реже лицемерието като с нож. „Защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Матей 7:2).

Тук Исус не казва, че няма съд. Напротив, Той казва, че съд има, но той не принадлежи на нас, а на справедливия Бог.  Тези стихове предупреждават, да внимаваме с начина, по който произнасяме присъда над другия, защото има опасност да сгрешим и да сложим мярката на нашата присъда по-виско, отколкото Бог я е сложил. А следващия стих пък направо разбива всичките представи за справедливост на всеки лицемерец. „И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?“ (Матей 7:3)

И после Христос казва нещо, което „невежите разбирачи“  днес направо не могат да понесат: „Лицемерецо, извади първо гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си“ (Матей 7:5). В същата глава, в която хората цитират „не съдете“, Христос също казва „пазете се“, и после казва „по плодовете им ще ги познаете“. (Матей 7:15–16).

Христос не ни казва въобще да не съдим, а да не съдим лицемерно и с двоен стандарт. Да не съдим като слепи съдии.  В Йоан 7:24 Исус казва: „Не съдете по лице, но съдете с праведен съд“. Тоест проблемът не е, че въобще съдим, а проблемът е, че често съдим несправедливо и с откровена злоба, а не с любов.

И сега, главната причина поради която мнозина обичат да цитират тези стихове, са че искат да останат недосегаеми и недокоснати от истинското разобличение.

Защото ако един вярващ изобличи друг в грях, изобличеният не разбира, че това е за негово добро и веднага се задейства защитния механизъм на нараненото му его, което не вижда опасността от греха, но вижда заплаха от страна брат си. Затова реакцията на повечето е толкова силна и крещят: „Не ме съди“.

Но ако ти кажа „не пий отрова“, това съдене ли е предупреждение?! Ако ти кажа, че си играеш с огъня и ще се изгориш съдене ли е или загриженост?!

И когато Христос изобличава фарисеите с думите: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери“ (Матей 23). „Вие сте змии, рожби ехидни“ (Матей 23:33). „Вие сте като варосани гробници“ (Матей 23:27). Това съдене ли е или изречени истини, които мнозина днес не биха понесли?! Не, това не е съдене, защото фарисеите не бяха просто грешници, те бяха религиозни измамници, които водеха хората в ада с Писанията в ръка, както мнозина днес го правят с наглост и безочие.

И нека го кажем направо. Когато ти казваш „не съди“, за да защитиш греха си, това не е израз на смирение, ти си бунтовник срещу Божията Святост и ред.

Когато казваш „не съди“, за да скриеш греха си, ти не обичаш Христос, ти обичаш удобството на греха си повече от Него.

Някой казват, че „не съди“ било израз на това, че не обичаме ближния си, но кажете ми кога любовта е била в съгласие с греха?! Нали Исус от същата тази любов понесе всичките ни грехове.  Любовта е готовност да понесеш омраза, за да спасиш човека. „Верни са раните от приятел, а лъжливи са целувките на неприятел“ (Притчи 27:6).

Павел казва: „Братя, ако падне човек в някакво прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух, като гледаш на себе си да не бъдеш и ти изкушен“ (Галатяни 6:1). Това е библейската рамка. Да поправяме, но с кротост. Да изобличаваме, но със страх.  И винаги да гледаме на себе си, защото утре можеш да си ти.

И затова „не съди“  не е даден, за да се прикрива лъжата и греха, а за да падне маската на човешката лицемерна оценка за другите.