И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите това, което казвам?
Исус е Господар на живота ни, О, разбира се! Но иначе решенията си ги вземаме винаги сами, езика си не успяваме да го контролираме, обидите към другите почти винаги си ги оправдаваме, клеветите ги наричаме „казване на истината“, гордостта е с наперени гърди, а непростителността наричаме принципност. „И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите това, което казвам?“ (Лука 6:46) Толкова години по-късно продължаваме да наричаме Исус Христос Господ, но сякаш очакваме по-скоро Той да се съобразява с нас, с нашия характер, настроение ни и нашите интереси, отколкото ние с Неговата Воля. Един от най-големите проблеми в живота на вярващия човек е, че той може да изповядва името на Бога, да познава Писанието, да посещава църква, да се моли и дори да проповядва, а същевременно да живее така, сякаш Бог няма да потърси отговорност за думите, решенията и постъпките му. И точно тук разминаването между външно и вътрешно състояние на вярващия е особено голямо. Вярва...