ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ, ЗНАМЕНИЯ И СЪЖИВЛЕНИЯ. ДАЙТЕ ОЩЕ НА ИЗИСКВАЩАТА ЦЪРКВА!

Чудеса, дайте още чудеса, дайте изцеления, дайте много изцеления. Извикайте още съживления, много съживления, по много от всичко изредено ако може, конференции да има всеки ден, семинари, тържества и гастроли.  Църквата е ненаситна на тези неща, иска, иска, а  духовните „помазаници“, пардон - „духовните търговци“ гастролират из Европа за да предлагат, това в което църквата е ненаситна. Като погледнеш плакатите им за поредното съживление, които по-скоро приличат на рекламни билбордове на известни търговски брандове,  оставаш с впечатлението, че ангелите и небето слизат всяка седмица по график в някои европейски град или село.

Перманентни месечни или годишни конференции. Постоянни и все „помазани“ български, европейски, американски или пък африкански гост-говорители, обещаващи успех и благоденствие сега и само сега, на тяхната конференция , защото е специална и само там ще се движи Св.Дух по тяхна команда.

На ненаситните вярващи на чудеса и изцерения им се предлага като бонус „ново ниво“, „ново помазание“ или „нов успех“ Но след като преминат конференциите с гръмките рекламни заглавия, Емоцията изчезва, тръпката я няма, а промяна на характера и новорождение 0 (нула). Вместо смирение, вярващите са станали още по-нагли, защото ги учат да заповядват на ангели и духа да изпълнят желанията им и да ги наградят с все по-скъпи материални придобивки. Познаване на Писанието няма, но пък за сметка на това емоция и ентусиазъм има в изобилие.

След това се установява, че много хора вече са се пристрастили към шоуто и искат все повече „духовен адреналин“, Искат ток да ги тресе, да имат тръпка, да паднат няколко пъти, а пророчества да се изливат като пороен дъжд придружен с гръмотевици, понеже „духовните синоптици“ това им обещават.

Ако  на такива служби не плачеш, не трепериш или пък не дай си боже да не паднеш, не се броят за служби с Божието присъствие.  Писанията и Христос остават на заден план, важното е атмосферата да „гърми“ и „духовния гуру“  със скъпия костюм, с тесния панталон и лачените обувки да ти каже , че ти си направил най-чудесния избор и си на най-правилното място.

Много хора посещавайки тези силно рекламирани „Духовни конференции“ са там за поредната емоционална инжекция. Днес викат, падат, смеят се, а утре са отново празни и така до следващата конференция или „проповедник“, които ще им да дадат поредната доза адреналин. И така съвременните гастролиращи „духовни гурота“ са изградили зависимост, само че не от Христос, а себе си. Все едно ако не вземеш поредната доза „Редбул“ не можеш да се събудиш, защото нямаш достатъчно вътрешна енергия.

Църквата вече е пазар, която продава „ново помазание“, „ново ниво“, „нов пробив“, Думи големи, съдържание никакво. И вярващите са се превърнали в клиенти. Днес тук, утре там. Който им обещае повече тръпка, повече помазание, повече емоция, при него отиват. Ако няма чудо, изцеление или падане на земята, гонене на демони, никой не отива. И точно тога започва истинската надпревара на „духовните маркетингово брандирани“ пастори и проповедници, кой ще направи по-голяма конференция, кой ще извърши по-голямо чудо,  иначе няма хора, а няма ли хора няма и кинти.

И проблемът не е, че Бог върши чудеса. Проблемът е, че чудото е се е превърнало в добре платена реклама, облечена в Библейски стихове извадени от контекста им. Ако всяка седмица някъде има покана за конференция под мотото на „мощно съживление“, то вече не е съживление, а  поредното духовно шоу, представено като духовно събрание.

А истината? Истината е скучна за „пристрастените вярващи“. Да седнеш и да четеш Библията ред по ред, да си изобличен, да се покайваш, да се смириш, това не продава билети, не пълни зали и не носи последователи.

Невежеството се разширява със скоростта на светлината, Писанията не се четат, защото е много по-лесно да викаш „огън“, отколкото да мислиш и разсъждаваш върху Божиите думи и текстове.

Невежеството ще си остане, защото то на тях не им пречи. Можеш да не разбираш почти нищо от библията и пак да викаш „амин“ . Можеш да не знаеш контекста на нито един стих, но какво от това. Никой не проверява. Няма контрол. Няма стандарт. Всичко минава, щом е „от духа“.

Тежко ли звучи? Но за жалост това е реалността, в която живеем. Вяра без корени. Огън, който не топли. Емоция, която не спасява.