"ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО"

Всеки от нас започва деня си с планове, списъци със задачи или амбиции. Всеки един от нас вярва, че ако е достатъчно организиран, упорит и дисциплиниран, може да контролираме утрешния ден или своето бъдеще. Но колко са онези от нас, които всъщност осъзнават ежедневната си реалност? Колко са онези, които истински осъзнават, че ежедневно са в сблъсък със собственото си его, което се опитва да диктува денят им и бъдещите   им планове и смиреното приемане на реалността.   Този сблъсък е най-ярко илюстриран от два противоположни текста в Библията: драматичният възглас на един паднел ангел, които казва „Аз ще“ в Исая 14:13-14 и трезвото напомняне на апостол   Яков в Посланието на 4:13-15 „Ако ще Бог“ Замисля ли сте се как тези две концепции се съвместяват в динамичното ни ежедневие?   Е, нека видим. Копнежът за пълен контрол над живота ти се нарича: „Аз ще“ Както вече споменах, в книгата на пророк Исая се съдържат така наречените „пет 'Аз ще'“ на падналия ангел: „...

Споделени мисли за състраданието. Ние, вярващите, обичаме тази дума. Обличаме се с нея като с красива дреха. Гордеем се, че сме последователи на Онзи, Който е самото олицетворение на любовта ис състраданието. Но ако сме напълно честни със себе си пред Божието лице, ще трябва да признаем една горчива истина: ние си мислим, че можем да състрадаваме, но всъщност често си нямаме и представа какво означава това. Мислим си, че състраданието е емоция, когато ни е станало мъчно. Мислим си, че е съчувствие. Но съчувствието гледа от разстояние. Истинското състрадание изисква нещо много по-дълбоко, което рядко сме готови да платим. Само Бог има правото да каже „Разбирам те“. Защото само Той знае какво е страдание и състрадание. Често се преструваме, че разбираме чуждата болка, мислим си, че присъстваме в нея, а дри понякога сме склони да я съдим. Да правиш добро състрадание ли е? (И докъде се простира то?) Тук идва големият капан за християните. Понякога правим добри дела, за да успокоим собстве...