Съвземи се, Ти не си в центъра на вселената, полубог, които изисква!

             Разбирането на огромна част на Християните  за живота след повярването им в Христос често е в сериозен сблъсък с очакванията им. И причината за това не е в Писанията, а в изкривените  им представи, които с времето са натрупали, чрез повърхностно проповядвано слово, чрез превръщането на вярата в средство за получаване от Бога, чрез несъзнателно смесване на човешки желания с Божиите обещания. С настоящото ще се опитам да изясня сблъсъка между очакванията и реалността по конкретен и последователен начин, за да стане напълно разбираемо.

    Знам, че това ще предизвика още по-голямо не разбиране и даже мнозина четейки тези редове, дори могат да ме заклеймят или намразят, но това не може да ме спре да застана срещу невежеството и лъжеученията, които се разпространяват по-бързо и от скоростта на светлината, благодарение на интернет и масовото ползване на социалните мрежи, където мнозина от лъжеучителите намериха своето място за изява

     Мнозина, когато повярват, очакват Бог ще разреши веднага всичките им житейски проблеми, да бъдат изцелени физически, да бъдат защитени от всякакво зло, да  изпитват постоянна радост и мир, да им върви в семейството, в работата, да имат перфектно здраве, да спре Бог всичките им страдания и да бъдат много щастливи.

    Тези очаквания се засилват още повече, ако някои са преживели силно емоционално обръщане, чудо, изцеление  още в самото начало. Вярата се възприема не като истински живот в Христос, а като средство за избавление от всичко тежко. Но това не е библейското учение. Защото  Христос никога не е казвал: „Ела при Мен и ще аз ще реша всичките ви житейски проблеми и ще ви освободя от всичките ви страдания.“ Напротив – Той казва: „В света скръб ще имате, но дерзайте, Аз победих света“ (Йоан 16:33).

     Много хора, когато се обръщат към Бог, го правят с надеждата, че Той ще оправи обстоятелствата в живота им.  Но това са очаквания, насочени към външния свят, защото очакванията ни са да се промени външният живот, с цел да настъпи вътрешен мир. С други думи: ако Бог ми подреди външните обстоятелства, това ще промени вътрешното ми състояние. Божият план обаче е напълно противоположен на човешкия. Защото Христос не дойде да промени външното, а вътрешното. Той дойде да промени сърцето на човека. Да създаде  нов дух вътре в човека, да изгради търпение, кротост, любов, надежда – все вътрешни качества, все плодове на духа, които не се променят външно. Исус дойде да изгражда богоподобен и богоугоден характер, а не външен човешки комфорт.

     И така резултатите от тази вътрешна промяна постепенно се отразяват и навън. Те се изразяват в нашето поведението, в отношенията ни другите, в устойчивостта ни в страданията.

     Защо това разминаване между човешките очаквания и божествения план създава объркване и разочарование? Защото хората очакват Бог да им премахне болката, без да им променя сърцето, да им разреши  всички проблеми, без да ги преобразява, да ги избави от товара им, без да ги научи да носят кръст. Затова, когато външното не се променя, човекът се разочарова, защото е очаквал промяната отвън навътре, а Бог работи отвътре навън. Никой никога няма да преживее истински Христос, ако не осъзнае, че всичко започва от вътре навън, а не отвън навътре. „Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.“ (2 Кор. 4:16).

    Христос нямаше удобен живот. Той беше отхвърлен, страдащ, гонен, разпънат. Но вътре в Него имаше съвършен мир, съвършено послушание и любов.

    Едната от сериозните причини за цялото това объркване ,  е че често благовестието е изкривено и изопачено поради невежество и човешко разбиране за Спасението и Божието дело чрез Христос. Това изкривено благовестие не кани към вътрешна промяна и покаяние, а Христос е представен като гаранция за земен успех: „Ела при Исус и всичко ще се оправи.“  Да, знам, че това звучи добре, но е небиблейско. Никъде в Писанията не четем Христос да ние е обещал успех и безпроблемен живот. Обещава обаче вечно спасение и вечен живот, а не временен житейски комфорт.

    Понеже човек не иска да страда и затова превръща вярата си в щит, която да го предпази. И вместо да осъзнае своята греховност в Христос, той търси в Него решение за всичките си несполуки и проблеми.

     Павел, най-великият апостол, преживя гонения, глад, бой, корабокрушения, самота, затвор. Йов беше праведен, но Бог допусна огромно страдание, за да разкрие истинска вяра. Исус, Божият Син, беше „отхвърлен“, „презрян“, „биеха Го“, „разпънаха Го“. Учениците всички, без Йоан, са били убити заради вярата си.

     И всички тези не са хора, на които вярата им е донесла комфорт. Но вярата им е дала смисъл, твърдост, вътрешна радост, надежда, която никой не можеше да им отнеме.

     От многогодишните си наблюдения виждам как мнозина днес напускат вярата или потъват в дълбоко разочарование защото се чувстват подведени и излъгани, защото никога не успяха да познаят истинския Христос.  Те са повярвали в представата за Бог, която им е била поднесена от амвоните на просперитетното учение и от платформите на деноминационната пропаганда.

    И когато тази представа се сблъска с реалния живот, настъпва истинската духовна криза. Криза в която мнозина отстъпват и се връщат отново в греховния си свят, вместо да потърсят  лицето на истинския Христос, разкрит ни в Писанието.

     Истинската Библейската вяра не е емоционално състояние, не е следване на религиозни традиции и не е духовна формула за успех. Истинската вяра е духовно обвързване с личността на Христос . Тя е акт на себепредаване, покорство и доверие, което не зависи от външните обстоятелствата, а е сила да пребъдваш дори и да не виждаш изход от тях.  Апостол Павел описва същността ѝ така:

„Вече не аз живея, а Христос живее в мене. А животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде себе си за мен“ (Галатяни 2:20-21)

     Тази вяра не е начин за реализиране нашите желания, а участие в разпятието на собственото его (на „аза“). Тя не е средство за постигане на лични амбиции, а нов живот, което преминава през страдание, за да достигне до слава.

     Една от най-разпространените лъжи, на която съм бил свидетел и дълго време приемах безкритично е: „Щом вярваш, Бог ти дължи здраве, богатство и успех“ Това лъжливо „просперитетно учение“ насадило се трайно (особено в Евангелските среди) е сред най-опасните. То твърди, че благословението се измерва в материални и външни прояви – пари, безболезнен живот, семейно щастие. Ако човек страда, боледува или бедства, му се казва, че е „нямал достатъчно вяра“.

    Но ако четем Писанията внимателно ще разберем, че то противоречи дори на живота на самия Месия, Който: „нямаше къде глава да подслони“ (Матей 8:20) и на този на Павел, който казва: „До този час търпим глад и жажда, голота и ни бият, и нямаме постоянен дом… станахме като изметта на света“ (1 Коринтяни 4:11–13)

 Писанията са категорични, че истинската вяра не отменя страданията. Защото те й предават смисъл. Бог използва страданието, за да ни очисти и усъвършенства (1 Петър 1:6–7), а не за да ни накаже или унижи.

    Същото това лъжеучение години наред се опитва да придаде на вярата „магическа сила“:  т,е „Ако изповядаш с вяра, ще получиш. Защото се вменява на човека, че вярата му контролира реалността.“ Тотално изкривено(извратено) тълкуване на стихове като Марк 11:23–24 (Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне). води до вяра, която е превърната в инструмент за манипулация на реалността. Изповедта се възприема като заклинание, а Бог като обслужващ персонал на човешките желания.

    Но Писанието учи, че Божията воля е върховна: „Това е увереността, която имаме в Него – че ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша“ (1 Йоан 5:14) Истинската вяра винаги се покорява на Божията воля, а не на човешката, Тя казва като Христос в Гетсимания: „Но не Моята воля да бъде, а Твоята“ (Лука 22:42)

    Десетки пастори днес от амвоните се опитват да наложат  фалшива „ Божествена идентичност“ у човека, т.е  „След като повярваш си вече полубог, недосегаем, свръхестествен“ Това учение е може би най-опасното, изопачено и покварено. То твърди, че вярата прави човека божествен по същност , т.е  ти не си вече  просто спасен грешник, а същество със свръхестествени характеристики.

    Но какво да кажем за следните текстове:  „Вие умряхте, и животът ви е скрит с Христос в Бога“ (Колосяни 3:3) „……….Очакваме осиновението – изкуплението на нашето тяло“ (Римляни 8:23). Стихът показва, че въпреки че вярващите са получили Св. Дух като залог, те все още страдат и с копнеж очакват окончателното си осиновение и възкресение на тялото. А в контекста на Римляни 8, стихът показва, че както природата, така и вярващите въздишат за освобождение от тлението. 

    С други думи, както се казва във  2 Коринтяни 4:7 ние не сме просветлени богове, а глинени съдове, в които действа Божията благодат. Участието в божественото естество (2 Петър 1:4) означава морално уподобяване, а не същностна трансформация в божество.

    С времето съм забелязал , че фалшивите учения най-много се разпространяват в невежа среда, където Писанието не се чете и не се учи, а за разсъждения да не говорим.  „Моят народ загива от липса на знание“ (Осия 4:6), както и там където плътските желания за лесно, удобно християнство са център на благовестието.

„Ще си съберат учители според своите страсти“ (2 Тимотей 4:3)

     Вярата, която е построена върху изброените фалшиви обещания рано или късно ще рухне, когато дойдат бурите и проблемите. Но онзи, който е положил живота си върху скалата на истинския Христос – страдащ, разпнат, възкръснал и царуващ – ще устои. И не защото всичко му е наред, а защото познава Онзи, Който държи всичко и е над всичко.

 „Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса). Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово (2 Коринтяни 4:5–6)

Сърцевината на нашата вяра е: „Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно словото на Бога, сиреч, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии, На които Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата. (Колосяни 1:24-27),

 Съвземи се, Ти не си в центъра на вселената, полубог, които изисква. Има само един път за излизане от всички тези заблуди и лъжи, и това ще стане само когато Христос отново стане център, и всичко друго ще си дойде мястото. Само тогава ще излезем от омагьосания кръг на религиозната подмяна и ще влезем в свободата на истинските ни взаимоотношения с „Пътя, Истината и Живота“, с нашия Цар, Спасител, Ходатай, Съдия, Баща и вечния вседържател на земята и небето, Исус Христос - Комуто да бъде вечна Слава до Века. Амин!