Животът на Християнина - Живот на границата между два свята! Живот на ръба!

Знам, че засягам тема, която се обсъжда от години, но досега не съм срещал човек, който да е успял да даде истински и практичен отговор. Осъзнавам колко е сложна и съм убеден, че и сега, пишейки тези редове, няма да дам окончателен и напълно приложим отговор. Пиша това не защото имам готово решение, а защото искам да напомня на себе си някои истини, в които живеем, реалности, за които никой не е открил окончателни решения и ясни отговори.

От една страна, вярващият е част от този видим свят, в който живее с неговите закони, порядки, очаквания и изкушения. Той работи, има семейство, плаща сметки, общува с хора, които мислят различно от него и често дори му се противопоставят. От друга страна, християнинът е гражданин на едно друго царство, за което апостол Павел казва, че не е от този свят, царство на светлина, истина и правда, царство, в което се живее според Божиите закони и в което вечността е по-реална от всеки земен миг.

В земния свят най-често се поставя акцент върху материалното благополучие, социалния статус, властта и удоволствието. Човекът е насърчаван да търси успех, който се измерва в пари, престиж и влияние. В духовния свят центърът е съвсем различен – там водещи са смирението, верността, истината и любовта, а успехът се измерва в послушание към Бога и в готовност за жертва.

Всеки вярващ усеща борбата между плътта и духа. Една част от него е свързана със земното и с нуждата му от сигурност, признание, материален успех. Друга част е свързана с Бога и вечността. Тази вътрешна борба се усеща най-силно при изборите ни в ежедневието. Когато християнинът трябва да избере дали да постъпи по-лесния и удобен начин или по верния пред Бога начин, тогава борбата става още по-силна. Апостол Павел описва това като битка между плът и дух (Римляни 7:22–23). Тази вътрешна борба е постоянна и именно тя прави вярата не абстрактна идея, а реален процес на устояване.

Това разминаване между двата свята е видимо във всяка стъпка от живота ни. Когато човек отиде на работа, се налага да следва една  светска система, в която често властват конкуренция, амбиция и корист, а в сърцето си той е призован да живее в смирение, служение и любов.

Да живееш между тези два свята означава да държиш баланса между невидимото и видимото. Не можеш да се откъснеш напълно от този свят, защото Бог те е поставил в него със задача и мисия. Но и не можеш да се слееш с него, защото тогава губиш идентичността си и ставаш като всички останали. Християнинът е призван да бъде сол и светлина на земята, тоест да присъства в света, но без да се разтваря в него.

Това е живот на истинската борба, и вътрешна духовна битка. Борба и битка защото често се чувстваш чужденец и пришелец, а често и неразбран и отхвърлен. Остава обаче да живеем с Надежда, защото знаем, че този живот е само преддверие към истинския дом, който ни очаква. Да живееш между двата свята означава да държиш погледа да ти е нагоре, докато краката ти стъпват здраво долу.

Днес животът между двата свята е още по-непоносим.  Светът все повече говори за толерантност, но става нетърпим към истината. Говори за свобода, но изгражда системи, които поробват съзнанията. Говори за мир, но в сърцевината му бушуват воини. Християнинът се оказва в центъра на всичко това, като свидетел, който не може да се откаже нито от вярата си, нито от отговорността си да живее тук и сега.

Животът ни в между тези два свята е живот на постоянни ежедневни избори. Всеки ден трябва да решаваме  дали ще търсим първо царството Божие или ще търсим благата на този свят.  И този избор не е просто обикновен , защото всяко решение което вземем, показва кой е господарят на сърцето ни. Ако християнинът търси одобрението на хората около себе си и нещата, които този свят му предлага, той ще се слее със света и неговите пътища. Ако обаче търси Божието лице, дори и да остане сам, ще бъде носител на една истина, която не може да бъде инищожена.

Ако вярващият се чувства удобно и напълно слят с този свят, тогава той е изгубил духовната си връзка с Бог и духовния свят.  Но ако усеща борбата в себе си, ако в сърцето му гори копнеж по небето и същевременно  носи отговорността си на земята, тогава той живее именно там, където Бог го е поставил – на границата между двете царства. На ръба!

Да живееш между двата свята , знам от опит , че не е  никак комфортно. Винаги има избор, който ще ни струва скъпо. Но именно в тези избори се вижда вярата. Ако християнинът се слива напълно със света, той губи свидетелството си а вечността. Ако пък се откъсне напълно и избяга, той не изпълнява мисията си да бъде светлина и сол. Животът между тези два свята е живот на непрекъсната борба - да се слееш с другите или  да останеш различен в ценностите си.

Да живееш между двата свята означава всеки ден да се бориш със себе си, да се бориш с лъжата и истината, с временното и вечното, с хорското мнение и Божията истина. И това не е гола теория, а ежедневна практика. В работата, в семейството, в обществото. Изборите изглеждат понякога незначителни, но в тях се решава кой свят ще определя живота ти.

Тази борба ще продължи докато не настъпи Божието царство. Но именно чрез тази борба вярващият свидетелства, че има друг начин на живот, основан на Бог и истината за Него!