С какво ще ни запомнят хората на земята и с какво ще ни посрещне Бог във вечността?!

Всеки човек се ражда на тази земя със своя мисия. Бог не е позволил на никого да се роди случайно и не е извикал никого в съществувание без цел. Всеки един живот появил се на земята носи предназначение и смисъл, независимо дали е забелязан от хората или ще бъде скромен и незабелязан. Но най-съществения и екзистенциален въпрос след нашето раждане е, какво ще остане след нас, когато дойде времето да си отминем от този живот. Хората на земята обичат да пазят спомени, да изгражда памет и се стремят да останат дълго в паметта на своя народ.

Всеки човек носи в себе си желанието да остави следа и да бъде запомнен. Живеем сред хора, които ни наблюдават, слушат думите ни, виждат делата ни и усещат отношението, което показваме към тях. Някои ще ни пазят като скъпи приятели, други ще си спомнят за нас като за противници, трети ще ни запомнят като хора, които са правили добро, а някой – като такива, които са наранявали.

С времето обаче разбрах, че земната памет е кратка и нетрайна. Днес можеш да си в центъра на вниманието, а утре името ти вече да е забравено. Хората помнят силно за миг, а после забравата идва бързо. Българската поговорка „Всяко чудо за три дни“ казва точно това – човешката памет е краткотрайна и лесно се размива. Едно поколение може да говори за теб, а следващото да не знае, че си съществувал. Паметта на хората е като дим – за кратко изпълва въздуха, но скоро се стопява и изчезва.

Човешката и земната памет се насочва винаги към онова, което е видимо. Хората ще помнят делата ни, които са оставили отпечатък в тяхното съзнание, и постъпките ни, които са направили впечатление. Един човек може да бъде герой за едно поколение, а за следващото да бъде напълно забравен. Тази памет може да издигне някого високо, но може и да го изтрие напълно, ако реши. Земната памет е непостоянна, тя се храни от видимото, от впечатляващото и привлекателното. Тя рядко се спира на тихите, но верни неща, които често са по-ценни в очите на Бога.

Тук не мога да подмина и въпроса дали най-голямата ни цел е просто да бъдем запомнени от хората или има нещо по-дълбоко от това да оставим спомени в човешкото съзнание и народната памет. Защото след всеки земен живот идва неизбежната среща – изправянето лице в лице с вечността. Там, където всичко е вечно и безкрайно, няма място за забрава. Там вече няма да има значение какво са мислели или казвали хората за мен, а единствено какво Бог е видял и записал за мен. Вечността не познава редактирано минало. Там няма извинения, които да прикриват слабостите ни, няма оправдания, зад които да се скрием. Там оставаме насаме с Бога и с голата истина за себе си – такава, каквато Той винаги е виждал.

Бог няма да ни оценява според външните дела, а според състоянието на сърцето ни. Защото Той не мери живота ни със земната слава и с човешките стандарти за памет, а по верността, която сме показали, докато сме били на земята. Той няма да ни пита колко известни сме били и какво мнение са имали хората за нас. Ще ни попита дали сме вървели по Неговия път и дали сме пазили Неговите заповеди и повеления.

Бог няма да се интересува какви спомени пазят хората за нас, а дали ние сме пазили истината за Него. Няма да гледа колко човешки адмирации сме събрали, а дали сме занесли благовестието за Неговото царство там, където Той ни е изпратил.

В Божието присъствие няма да има място за измислени истории и биографии. Там няма да има фасади. Там ще стоим сами с живота си такъв, какъвто наистина е бил. С разголено сърце, в което Бог е виждал всичко – още преди ние самите да сме разбирали напълно какво носим в себе си.

Там истинската стойност на живота ми няма да се измерва по броя на тези, които ще запомнят името ми след смъртта ми, а по това дали Господ ще помни името ми в деня на срещата ми с Него. Това е разликата между земната памет и вечната истина. Едната е нетрайна, а другата остава завинаги и е вярна.

Бог и вечността не помнят като хората. Земята  и хората пазят разкази, които избледняват, но небето помни истини, които никога няма да се изтрият или избледнеят. Светът гледа външното, но небето помни вътрешното и скритото. Хората помнят успехи, грешки, слава или провали, а Бог пази  за човека неговата вярност, любов и истина.

Небето ще помни всяко сърце, което е избрало Бога пред всичко. Вечността пази сълзите на праведните, молитвите, които никой друг не е чул, жертвите, които никой не е забелязал. Писанието казва, че Бог събира сълзите в Своите мехове и записва имената в книгата на живота. Това означава, че небето не пази славните човешки истории, а скритите истини на човешкото сърце.

Небето помни и злото, но по различен начин. Там Бог не може да бъде заблуден. Ако си живял в гордост, в беззаконие и в непростителност, небето пази тези истини за теб, колкото и да се опитваш тук да ги прикриеш. Там няма да има нищо скрито, което да не стане явно, защото делата ще следват човека и ще влизат с него в Божието присъствие.

Нека не забравяме, че небето пази спомени за верността на вдовицата, която е дала последната си лепта. Пази изповедта на разбойника на кръста, който в последния миг е изповядал. Пази вярата на мъчениците, които са отказали да се поклонят на земните идоли. Пази и покаянието на грешници, които са били забравени от обществото, но познати от Бога. С други думи, небето пази онова, което за земята е малко или нищожно, но за Бога е истинско и вечно.

Затова въпросът за мен сега е,  не как ще ме запомни земята и хората, а какво ще помни небето и Бог за мен. В онзи момент няма да има значение колко години съм бил вярващ или колко проповеди съм изнесъл. Няма да се броят нито похвалите, нито обидите. Всичко ще се свежда до едно: „дали Христос е бил в мен и аз в Него“. Ако Неговият образ е изграден в мен, тогава вечността ще ме познае. Бог няма да види моите слабости, а ще види Кръвта на Агнеца, която ме е очистила. Няма да види моите грехове, а печата на Святия Дух, който свидетелства, че съм Негов.

А, аз в сърцето си тайно желая, когато един ден завесата на времето се вдигне, и вечността ме посрещне, да застана пред „Пътят, Истината и Живота“ а Той да ми рече: “ Познавам те“. Видях всичките ти дни преди да дойдеш. Видяхте, когато беше слаб и въпреки това избра да вървиш с Мен. Видяхте, когато направи добро и никой не те забеляза.  Видяхте, когато плака и когато се бореше, и записах всяка твоя сълза. Аз не забравих нито един твой миг.“, а аз мълчаливо ще стоя с истината за себе си и с дълбок трепет в сърцето си, единственото което ще очаквам да чуя  ще са най-силните думи, които някога може да чуе човек: „Добри и верни слуго, в малкото си бил верен, над многото ще те поставя, време е да влезеш в радостта на своя Господар“.

Тогава ще се оставя спокойно в ръцете на вечността, която ще ме обгърне със своята прегръдка и ще ме покани да вляза в присъствието на Този, за когото копнее сърцето ми денем и нощем – Божия Син, Единородният, Вечният, Владетелят на земята и небето, Йешуа ХаМашиах. Тогава ще се слея с Неговата любов, която никога не е забравила нито една моя сълза. Ще се слея с Неговата вярност, която ме е носила през целия ми път. Ще се слея с радостта на небето, която няма край.