ТОЛЕРАНТНОСТТА КЪМ ЗЛОТО И МЪЛЧАНИЕТО НА ПРАВЕДНИТЕ!

Още от самото начало на човечеството, грехът бе представен не като бунт, а като напредък и просветление. Оттогава онази „Старовременна змия“ наричана още Сатана не идва с открито зло, а с усъвършенствано фалшифициране на доброто. Това е принципът на "ангела на светлината" – не отричане на Бога, а изопачаване на Неговия образ и същност.

 И така през вековете успя да еволюира.

Това преобразяване е духовна стратегия. Сатаната не идва с рога и вила – той идва с езика на правата, любовта, прогреса и  най-вече толерантността. Но зад всичко се крие една голяма духовна измама. Грехът вече не се нарича „грях“, а – лична идентичност. (т. е как човек възприема и определя сам себе си – като пол, сексуалност, етническа принадлежност, религия, социална роля и др). Това само по себе си не е лошо, но проблемът идва, когато грехът започне да се оправдава и легитимира като "идентичност", а не като зло.

Бунтът срещу Божия ред днес се нарича свобода, а отричането на Бога се представя като – мъдрост и право на избор. Хомосексуалността вече не се разглежда като греховно поведение, а като същност – нещо, което „си“, а не което „вършиш“. Смяната на пола се нарича „джендър идентичност“ – независимо от биологията. Дори Гордостта, себичността, и духовното непокорство се защитават с фрази като: „Такъв съм си“, „Аз просто изразявам себе си“, „Бог ме е създал така“.

Така истината се забранява, а заблудата се защитава… в името на „Толерантността“. Библията обаче казва нещо различно: „Ако някой е в Христос, той е ново създание.“ (2 Кор. 5:17)

В днешното общество, особено на Запад, думата „толерантност“ се е превърнала в свещена дума, въобще не можеш да я поставяш дори под съмнение.

Но тази „толерантност“ не означава просто уважение към чуждото мнение, а изисква да приемеш всичко, дори когато е морално неприемливо или явен грях.

 Не можеш просто да кажеш: „Аз не съм съгласен, но не те мразя.“

Днес се очаква да кажеш: „Съгласен съм и нямам нищо против.“

 Това обаче не е истинска толерантност. Това е натиск да се съгласиш и приемеш злото.

Грехът вече е заменен с думата: „Бъди себе си“ – независимо какво си, и подмяната е готова, а следствията ги назоваваме вече с други имена. Така:

• Похотта вече наричаме „любов“.
• Гордостта наричаме „самочувствие“.
• Отстъплението наричаме „прогрес“.
• А Божието Слово се нарича „Остаряло“ и „дискриминационно“.

Но тук признайте , че единствената нетолерантност, която днес съществува и се търпи, е нетолерантността към истината.

Истинският проблем обаче днес не е само в моралният разпад на обществото, а в мълчанието на праведните. Защото най-голямата трагедия на нашето време е, че онези, които знаят истината, мълчат. Пастири мълчат от страх да не изгубят последователи. Вярващи се свиват в себе си, за да не бъдат наречени „фанатици“.

Но Христос не дойде да бъде толерантен. Той дойде да разграничи овцете от козите, истината от лъжата, светлината от тъмнината.

И всички добре трябва да знаят и разбират, че мълчанието пред злото е съучастие.
Да не изобличиш греха, когато можеш, е да все едно да му дадеш сила и да го тласкаш напред.

 Исус не мълчеше. Йоан Кръстител не мълчеше. Апостолите не мълчаха – и платиха с живота си.

Светът няма нужда от беззвучна Църква, която се стреми да бъде „симпатична“.
Светът има нужда от глас, от истина, от огън, които да отстранят и ликвидират заблудата и лъжата. А когато праведните мълчат, тогава злото не само, че не среща съпротива – то се чувства легитимирано и в свои води.

Толерантността и истината не са синоними. Християнството не е призвано да бъде „удобно“, а вярно и истинно. Призванието на Църквата е да бъде светлина и сол – което включва  изобличаване на грях и устояване пред идолите на времето.

Истината може понякога да е заглушавана,  но никога не мълчи.

Мълчанието пред злото е предателство към истината и съгласие със заблудата и лъжата.

Светът днес не се нуждае от църква, която мълчи, за да не обиди някого.

Не се нуждае от вярващи, които се сливат със света, за да бъдат приети.

Светът се нуждае от църква, която е свята – защото Бог е свят.

От църква, която е смела – защото истината струва скъпо.
От църква, която говори – дори когато всички други мълчат.

От Църква, която не се страхува да бъде мразена, ако това значи да бъде вярна на Христос.

Църква, която знае, че: „вратата е тясна и пътят е тесен, който води към живот – и малцина са, които го намират.“ (Матей 7:14)

Защото когато Църквата замълчи, камъните ще започнат да викат (Лука 19:40)