Заповядвай на Бога! Или как да превърнеш Светия Дух в домашен любимец чрез "Вяра"

Скъпи приятели, живеем във време, в което новото поколение вярващи, не се учи да се моли или покорява, а да командва Бога. Не проси и не търси милост, а се разпорежда с небесното сякаш Той е твореца. И най-важното – всичко това се прави в името на „вярата“ и в Името еднородния син на създателя на вселената!

 "Заповядвам на Святия Дух!" Ама разбира се. Защо пък не? Какъв друг смисъл иначе да вложим в думите на Христос: "Ако имате вяра, колкото синапово зърно…", освен това да нареждаме на Бога и на Неговия Дух: „Святи Душе слез долу! Стой сега така! Скачай! Лекувай!“ „Падни„Стани“ и там подобни. Сякаш Христос ни учи как да бъдем Дресьори на Бога и на небесните Ангели

Евангелието за придобиване на власт чрез изповед“ е всъщност дълбоко манипулиращо, плод на егото, което търси да угоди на себе си. А истинското Евангелие всъщност е "власт чрез кръст", „власт чрез страдание", "власт чрез смирение".

Власт чрез добре артикулирана декларация с патос и помазание от духовния гуру е гавра с кръста на Месия и неговите страдания.

 Разбира се, ние не сме като бедния Исус, който плака с часове в Гетсимания, кланяйки се на волята на Отца.

Не, не, това е остарял модел на служение. Къде му е успехът?
Ние сме новото поколение!
Командваме ангели, храним се със словесни изповеди, продаваме светена вода и ако трябва – заповядваме на самия Господ да слезе от небето по наша заповед.

За мнозина от тези, които практикуват „Изповеди на Вяра“, Библията не е Божието вечно и живо слово, а магическа книга пълна със заклинания и заповеди да покоряваме духовните сили.

– Когато Христос казва:

"Баща ви знае от какво имате нужда, преди още да Му поискате" (Матей 6:8)
се разбира, истински духовните разбират, че Той няма нужда от заповеди, а от доверие. А когато ап. Павел пише:
"И Духът ходатайства за нас с неизговорими въздишки" (Римл. 8:26),за мнозина просперитетаджии е „молитва на слабите“, защото днес не се учим да въздишаме, а да диктуваме дневния ред на Бога.

Колко трагикомично: човекът, сътворен от пръст, размахва пръст към небето и очаква да се изпълни волята му – в името на Онзи, Който сам избра да бъде разпънат, а не коронясан от фарисейската власт.

Да командваш Духа е все едно да даваш нареждания на огъня да не гори,
или да учиш слънцето от коя страна да изгрее.

Истината обаче е само една и тя е, че Бог е суверенен и независим, Той не подлежи на натиск, на формули, на „духовни техники“ (Даниил 4:35). Вярата не е лост, с който местиш Божията воля, където и както си поискаш, а е мост, по който се приближаваш към Него. А Светият Дух не е дресиран домашен любимец, а Възвишена Личност – третото Лице на Светата Троица. Той идва когато си поиска, действа както поиска и говори както поиска. Той не отговаря на команди, а вдъхновява и води към покорство и смирение.

Ако си мислиш, че можеш да заповядваш на Святия Дух, то вероятно вярваш повече в себе си, отколкото в Христос. Ако пък  си мислиш, че Бог е длъжен да ти отговори, само защото си използвал „правилните думи“ – то вероятно никога не си Го познал. 

Накратко: „Да бъде моята воля, както на небето, така и на земята“ – новата молитва на нашето време.

И помни:

Ти не си създателят на вярата.
Не си архитектът на творението.
Ти си просто един глинен съд в ръката на Грънчаря.
И когато се покориш, Той ще те използва – не според твоите заповеди,
а според Своята съвършена и блага воля.

Popular posts from this blog

Да придобиеш Божието благоволение!

Грях ли е християнинът да ходи на светски сватби, да пие чаша вино и да се радва на светски празник?

МОЖЕМ ЛИ ДА СЛУЖИМ НА БОГА И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ДА НЕ НИ ПОЗНАВА, А НИЕ ДОРИ ДА НЕ ПОДОЗИРАМЕ, ЧЕ СМЕ ОТХВЪРЛЕНИ?!