Любовта – сила, която съгражда, но може и да разрушава. Тайната на най-прекрасната, най-святата, но и най-опасната емоция.

Любовта - възпявана, изопачавана, търсена на всяка цена, и често бъркана с нужда, похот или слабост. В сърцето на човека любовта може да бъде най-святата сила – но и най-опасният капан. Време е да си зададем въпроса: трябва ли да обичаме на всяка цена, и как да обичаме, без да бъдем унищожени?

Този текст не е сантиментално размишление, а опит за трезв поглед към едно чувство, което може да издига, но и да разрушава. Защото истинската любов не се познава по думите, а по раните, които е готова да понесе – и границите, които не прекрачва.

 Любовта. Една дума , но все едно  цяла вселена. Но не онази сладникавата и празна, която сте гледали по кичозните филми на екрана. Не онази, която се изговаря леко и се забравя бързо. А онази истинската любов, която е способна да изцели, но в същото време и да изпепели. Която може да гради дом, но и да го срине. Която може да те носи на облаците, но и да те убие. Която да те спаси, но и да те вкара в грях.

 Любов не е когато ти подаряват плюшена играчка. Тя е като ядрен заряд, който или ще те направи човек, или ще те размаже в собствената ти наивност.

Всички обичат да говорят за любов, и това е Добре. Но коя точно любов? Онази, заради която Самсон изгуби зрението си в скута на Далила ли? Или може би онази, с която Давид пожела жената на друг и уби мъжа ѝ? А може би пък да е онази, с която Юда целуна Учителя, докато Го предаваше?

 Хайде да се заблуждаваме и си кажем истината. Не всяка любов е  истинска и чиста и не всяка любов е от Бога. Любов без истина е прикрита амбиция. Любов без граници е лудост. Любов без жертва е просто глад за внимание, за изгода или пък за власт.

Тя има силата да премахва граници, да събаря бариери, да премахва страхове, да отвари сърцето и душата ти и точно тогава, може да влезе или Бог, или дяволът.

Защото, когато обичаш, ти си уязвим, беззащитен. И ако обичаш не когото трябва, и не както трябва, ще платиш цената. И ако случайно пуснеш врага, нали ли не си мислиш, че той ще си тръгне без да те е ограбил, без да те е излъгал или разочаровал. Защото любовта не е за всеки, защото всеки я разбира по своему.

 Чувал съм да казват, че от любовта по-велико и по-прекрасно чувство няма. И тук мога да се съглася, но трябва също да знаем, че ако тя не бъде контролирана, може да бъде и най-голямата болка и рана за душата.

Не контролираната любовта може да доведе до прелюбодейство, до компромис с истината или пък да те доведе емоционално робство. Любовта без разум води до зависимост. Любовта без мъдрост е капан, който прилича на рай, докато не се затвори вратата.

Често под влиянието на тази силна емоция не усещаш как любовта може да те обсеби до толкова, че  ако не се осъзнаеш и не дойде разума на време може и да те погуби.

Любов без истина и Бог е празна и лъжлива. Любовта е  добра и мощна сила. Но когато не е контролирана, се превръща в опасно оръжие.

Едни от най-големите трагедии в историята  на човечеството не са станали  само от омраза, а са били и вследствие на болезнена любов. Любовта към властта е довела Нерон, Хитлер  до идеи лишени от човещина. Любовта към парите са довели Юда до предателство на най-великата личност в историята- Спасителя Христос. Любовта към Далила  без страх Божий  са довели Самсон до неговото поражение.

Любов без жертва е любов която иска да вземе, без да дава, дълбоко егоистична

 Какво казва Библията за контрола над любовта?

„Пази сърцето си повече от всичко друго“ (Притчи 4:23).
„Не обичайте света, нито това, което е в света“ (1 Йоан 2:15).
„Ако някой дойде при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си… не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:26).

Това звучи жестоко може би, но всъщност е предупреждение. Ако обичаш някого или нещо повече от Бога, тази любов ще те унищожи.

 Опасността от „неконтролируема любов“

Любовта без граници не е любов, а емоционален пожар. Тя е онова, което дяволът използва, за да води хората в заблуда. В наши дни похотта се нарича „любов“. Манипулацията се представя като „грижа“, а зависимостите се наричат „преданост“.

Виж историята на Амнон и Тамар (2 Царе 13). Той твърдеше, че „я обича“ – но след като я „получи“, я намрази. Това не беше любов, а обсебване.

 Който не владее любовта си, има вероятност да бъде завладян от нея.

Любовта е най-красивото чувство, но може да бъде и робство, ако я оставиш неконтролирана. Но ако я поставиш под властта на Истината и Бог, тя  ще се превърне в сила, която не унищожава, а възкресява.

 Истинската любов е свобода и жертва, а не затвор и окови

Любовта, ако е от Бога, се смирява и никога не унижава. Тя никога няма да те ограби. Тя ще те издигне, дори ако светът мисли, че си паднал.

А сега какво? Да спрем ли да обичаме?

Не. Това не е идеята на този текст. Идеята е, че трябва да обичаме – но разумно, мъдро и предпазливо. И ако видиш, че в една „любов“ няма жертвоготовност, смирение, истина и свобода – значи това не е любов. Поне не такава, каквато Библията я описва.