ДА ОСТАНЕШ БУДЕН СРЕД МНОЗИНА ЗАСПАЛИ

 „И това вършете, като знаете времето, че е вече час да се събудим от сън; защото сега спасението ни е по-близо, отколкото когато повярвахме.“— Римляни 13:11

 Живеем във времена, в които духовната дрямка се е превърнала в нещо нормално. Църквата, която трябваше да бъде будна стража, често е по-склонна към дрямка, отколкото към бдение. А светът – той е изпаднал в духовна кома. И докато сатаната не спи и обикаля като рикаещ лъв, вярващите се не са подготвени за предстоящите духовни битки на последното време. Апостолите и библията обаче ни предупреждават, че е „време да се събудим!“ – но аз дълбоко изразявам своите съмнения, че ние чуваме този вик?

 Хората днес често идват при Бог не защото виждат себе си като грешници, а защото искат повече комфорт, повече сигурност, повече благословения. Продават им се обещания – „изобилен живот“, „благословен брак“, „финансови успехи“, „духовна власт“… Но не им се казва каква е цената на всичко за да ходиш и имаш живот с Бог.

 Сънят на плътта и комфорта

 „Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от прияждане и пиянство и житейски грижи, и онзи ден да ви постигне внезапно като примка.“ (Лука 21:34)

Князът на този свят и  Светът все по-често ни приспиват с удобства. Пълни трапези, Нови материални придобивки. Дигитален комфорт. Духовният сън обаче започва, тогава когато плътта се насища. Сърцето натежава удоволствие и от наслада. И в този сън врагът и плътта шепнат: „Няма нужда да се напрягаш, всичко ще е наред…“ и така мнозина заспиват, някой от които завинаги. Не – не всичко ще е наред. Не – няма да е лесно. Ще влезеш в царството, само ако умреш за себе си. Ако се отречеш от всичко. Ако устоиш до край. Ако издържиш, когато другите падат.

 Ако идваш при Бог само заради това, което можеш да вземеш, повече от сигурен съм, че ще си тръгнеш, когато не го получиш. Но ако идваш заради Него — ще останеш, дори когато всичко се срути.

Има такива, които търсят ръката Му, но не и лицето Му.
Искат благословенията, но не и покорството
Искат Божията помощ, но не и Божията воля.

 Глас, който вика в пустинята 

„Защото този е оня, за когото е говорено чрез пророк Исаия, който казва: „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, прави правете пътеките за Него.“(Матей 3:3) 

Йоан Кръстител не беше част от религиозната система. Той не стоеше по цял ден в храма, а крещеше в пустинята. Той не търсеше самоизява, а каещи се души. Бог не събужда чрез конференции и програми. Бог събужда чрез верните и истинските гласове на мъже и жени, които са загубили съня си заради Божието време. Които горят отвътре, когато виждат че божият народ погива търсейки своето удобство. Събудените не са онези популярните, а онези неудобните.

 Будната душа разпознава времето 

 „От Исахаровите синове, които разбираха времената, за да знаят какво трябва да върши Израил, главите им бяха двеста, и всичките им братя следваха заповедите им.“(1 Летописи 12:32)

Исахар е деветият син на Яков (Израил) и петият син на Лия (Битие 30:17–18). Племето Исахар произлиза от него и става едно от 12-те израилеви племена. В този текст се описват различните племена, които се събират около Давид, когато той е на прага да бъде признат за цар над цял Израил. Това е преходен момент – от царството на Саул към Давидовата монархия. Време на несигурност, политическа нестабилност, опасности.

И тогава Библията казва нещо уникално за Исахаровите синове: Исахаровите синове имаха пророческо усещане за времето. Днес ние чрез технологиите можем да прогнозираме времето, но сме в неведение кога ще бъде денят на Господа. Днес църквата се нуждае от хора като Исахар – които знаят какво Бог прави и какво трябва да правим ние. Защото от амвоните днес се учат как вярващите да бъдат консуматори, но и да разпознават времената? Не тези на календара, а тези в Духа? Буден ли ще си когато чуеш тръбата от небето? Или ще си в духовна дрямка и Бог ще те намери в „неподходящото време“?

Амвонът се е превърнал в приспивна люлка, вместо Сирена

Ø  Църквата днес не подготвя войници. Подготвя Духовни потребители. Кани те да седнеш в удобни кресла вместо да те научи как да се въоръжиш. Липсват предупреждения и наставления. Говори се  „победа“, но не те учи как се воюва духовно. Говори за „благословение“, но не и за изпитания и страдания. За „пробиви и успехи“, но не и за тяхната цена.

Ø      Хората не са готови, защото са най-нагло лъгани, че няма да страдат и няма да преживеят болка. Че вярата е мека, лесна, удобна. И сега, когато последните времена наближават, ги е страх. Не защото са слаби по природа – а защото са били приспивани.

Ø      Ако днес дойде гонение – 80% ще се откажат.
Не защото не вярват – а защото никой не ги е тренирал да издържат.
Научени са да вярват в удобен Бог, а не в свят Бог.

Ø      Никой не иска да загуби аудитория. Затова проповедите са преценени и галещи ушите. Истината е станала опасна. И пастирите са се превърнали в бавачки, пееще приспивни песни, а не в будители. Проповедите им като захарен памук и празни.

Ø       Не учат хората как да водят духовни битки, а ги карат да изпадат в  емоционален и духовен екстаз. Проповеди не забиващи се като стрела в  сърцето, а галят ушите.

       Маслото и пълнотата на Духа

Девиците (Матей 25:1–13) изглеждаха всички еднакво външно. Но някои се бяха подготвили – с масло. Другите имаха само външен вид, т.е имаха светилници, но не живееха в пълнотата и бяха празни, не си бяха купили масло. И времето на изпитание дойде – и скритото стана явно. Днес мнозина говорят за Бог, пеят песни, въртят лайвове, цитират Библия… но вътре няма масло. Няма живот. Няма огън.

Поколението ни е на прага на най-голямото духовно сражение – и е по-неподготвено от всякога. Затлъстяло от информация, отслабнало от липса на покаяние.
И сатаната не се притеснява. Знае, че ние сме заети със семинари, а не с пост и молитви. Войната тепърва предстои, но съм сигурен че мнозина ще ги свари по пижама и пантофи.

Да бъдеш буден не е емоционално състояние на духа.

(1 Солунци 5:6) „И тъй, нека не спим както другите, а да бъдем будни и трезви.“
Бдението не е емоция и хубави чувства. То е битка. Дисциплина. Избор да стоиш на колене, когато тялото иска сън. Избор да простиш, когато душата иска отмъщение. Да свидетелстваш, когато си остана сам и си бил предаден. Да постиш, когато никой не те кара. Да си буден означава да си в покорството, а не в емоционална еуфория. Спането тук не е физическо, а състояние на безразличие, невежество и отпуснатост.

Думите „бъдете будни и трезви“ са заповед, а не съвет. И да останеш буден си има цeна.

Споменете си Исус в Гетсимания беше сам (Лука 22:45–46). Къде бяха учениците – спяха. И днес, ако избереш да бдиш и да си буден, ще си сам. Ще бъдеш неразбран. Ще ти казват, че си краен, че не си мъдър, дори ще те обявят за радикален“… Но Бог не ни призовава към удобство, а към бдение. Не търси талантливи – търси верни. Не търси много – търси дори и само един, който да застане и бди на колене.

Някои ще опонират и ще кажат „ Нали Исус ни обещава изобилен живот(Йоан 10:10),

Да, Исус обеща изобилен живот но Той никога не каза, че този живот е удобен.
Изобилен не значи лесен.
Изобилен не значи богат.
Изобилен не значи без страдание и болка

Изобилният живот е:

Да имаш мир, когато всичко около теб се руши Йоан 14:27 „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; не както светът дава, Аз ви давам. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“ Това е мир, който не зависи от обстоятелствата, а от присъствието на Христос, а изобилният живот е вътрешна стабилност насред външна нестабилност. Филипяни 4:7 „И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и вашите мисли в Христа Исуса.“

 Изобилният живот е: Да прощаваш, когато си болезнено наранен - Лука 23:34 „А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят“. Това са думи, казани от разпънатия Христос, точно в момента на най-голямото Му страдание – и физическо, и емоционално. Простил е в агония, а не след нея. Това е стандартът на изобилен живот – способност да простиш, когато те нараняват. Колосяни 3:13 „Прощавайте си един на друг, както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие.“

 Изобилният живот е: Да обичаш, когато всички те мразят - Матей 5:44 „Но Аз ви казвам: Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят и се молете за онези, които ви оскърбяват и ви гонят.“

Това е фундаментална заповед, не пожелание. Обич в отговор на омраза е божествена природа, не човешка. Това е плод на Духа – не е просто емоция или чувство. Така живя Христос. Така живяха учениците. Така трябва да живее Неговият народ. Римляни 12:20–21 „Ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие... Не се оставяй да те побеждава злото, а побеждавай злото чрез добро.“

Изобилният живот е: Да останеш верен, когато си сам - Откровение 2:10 „Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота.“ Истинската вярност се вижда, когато всички те изоставят и останеш сам

Защото изобилен не значи жибвот пълен с материални прищевки. Изобилен значи пълен с Него. 

Бог търси будни стражи, а не заспали девици

Една от най-тъжните Божии реплики в библията се намира в (Езекил 22:30)
 „Търсих човек… и не намерих.“  А Той все още търси. Днес. Сред нас. Сред теб. Търси човек, който ще бъде буден, когато другите спят. Който ще вика, когато другите мълчат. Който ще стои на стража, дори когато изглежда безполезно.

Призив към заспалите и задрямалите

„Събуди се ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и Христос ще те осветли.“ (Ефесяни 5:14)

Не чакай по-удобен момент. Не казвай: „Още е рано“, Още малко сън, още малко дрямка.“ Защото вратите изведнъж ще се затворят. Светът върви към своя разпад. Страданията на земята  ще се усилват. И Бог не те е призовал да спиш, а да си буден и винаги готов. Да бъдеш буден, когато всички други хъркат. Да запалиш светилника си – и да отидеш да срещнеш Жениха.

Ще устоиш само ако си мъртъв за себе си.
Само ако си пуснал всичко, което те дърпа назад.
Само ако си готов да загубиш, за да останеш верен.
Само ако останеш изправен, когато всички други се предадат.

 И да все още имаме шанс, но само ако днес паднем на колене.

Не утре. Не „когато имам време“. Днес.
Шансът не е в това, че ще стане по-лесно, а че Бог все още говори. Все още зове. Все още търси.

И ако Той още зове,  значи все още има шанс.
Ако още има огън в костите ти — значи не си мъртъв.
Ако още те боли, че Църквата спи — значи не си заспал.

 Живей като буден – дори когато всички около теб спят.