Сблъсъкът на човешкото Его с Божията Воля! „Аз ще“ или „Ако ще Бог“
Всеки от нас започва деня си с планове, списъци със задачи или амбиции. Всеки един от нас вярва, че ако е достатъчно организиран, упорит и дисциплиниран, може да контролираме утрешния ден или своето бъдеще. Но колко са онези от нас, които всъщност осъзнават ежедневната си реалност?
Колко са онези, които истински осъзнават, че ежедневно са в сблъсък със собственото си его, което се опитва да диктува денят им и бъдещите им планове и смиреното приемане на реалността. Този сблъсък е най-ярко илюстриран от два противоположни текста в Библията: драматичният възглас на един паднел ангел, които казва „Аз ще“ в Исая 14:13-14 и трезвото напомняне на апостол Яков в Посланието на 4:13-15 „Ако ще Бог“
Замисля ли сте се как тези две концепции се съвместяват в динамичното ни ежедневие? Е, нека видим.
Копнежът за пълен контрол над живота ти се нарича: „Аз ще“
Както вече споменах, в книгата на
пророк Исая се съдържат така наречените „пет 'Аз ще'“ на падналия ангел: „Аз
ще възляза на небесата, ще издигна трона си над Божиите звезди... ще стана
подобен на Всевишния.“
Всичко започва с едно огромно „Аз“. Бог дори не присъства в разсъжденията на Луцифер. Той вече не пита каква е Божията воля. Не търси Божието време. Не чака Божието решение. Сам определя бъдещето си.
Това е архетипът на неограниченото човешко его. В ежедневния ни живот това състояние рядко изглежда толкова забележимо, но принципите му са абсолютно същите: Създава Илюзията, че имаш контрол над утрешния ден или бъдещето си. Вярваме, че чрез свободната си воля, финанси или планиране можем да избегнем риска и да изградим бъдещето си без грешка. Карате да си мислиш, че ти си „бог“ на деня. Нежеланието да признаем, че сме уязвими човешки същества, зависими от хиляди външни фактори.
И много често, когато житейските ни обстоятелства се разминат с това „Аз ще“, реакцията в нас е гняв, разочарование или дълбока тревожност. И тогава идва момента, който аз наричам „ Заземяване в реалността или „ Ако ще Бог“
В Новия Завет апостол Яков предлага коренно различен оглед върху тази реланост и живота: „Слушайте сега вие, които казвате: 'Днес или утре ще отидем в такъв и такъв град...', когато не знаете какво ще бъде утре. Защото какво е животът ви? Той е пара... Вместо това трябва да казвате: 'Ако ще Господ и сме живи, ще направим това или онова.'“ В действителност това е висша форма на „Егоистичното отрезвяване “.
Тук обаче дълбоко искам да подчертая, че Бог не желае да спрем да мечтаем или да правим планове, а ни напомня за две важни неща: Че Нашите възможности са ограничени, и че ние можем да контролираме определени ежедневни обстоятелства и намеренията си днес, но не можем да контролираме и определим крайния резултат в бъдеще.
Ап. Яков не осъжда планирането,
но осъжда човешката самоувереност. Разликата между Исая 14 и Яков 4 е
огромна. В Исая стои: „Аз ще.“. а в Яков стои: „Ако Господ иска.“ Това
са две напълно различни схващания за живота. Едната поставя човека на трона. Другата
поставя Бога на трона.
Ние често дори не осъзнаваме колко близо сме до начина на мислене, описан в Исая, защото същият дух на независимост живее във всяко човешко его след грехопадението.
От друга страна, когато вярващият казва: „Ще направя това, ако е Божията воля“ е признание, че аз не владея нито утрешния ден, нито следващия си дъх.
Псалм 31:15 казва: „Моите времена са в Твоята ръка.“
Библията никога не казва: „Не планирай.“ Тя казва да планираме смирено.
Затова противопоставянето между „Аз ще“ от Исая 14 и „Ако Господ иска“ от Яков 4 разкрива две противоположни царства. Първото казва: „Аз управлявам живота си.“, Второто казва: „Бог е Господ на живота ми.“
Колко често пропускаме именно тази част. Преди да говорим за плановете си, трябва да си дадем сметка, че дори самият ни живот не е в наши ръце. Може би най голямата заблуда на човешкото его не е, че планира, а че живее с убеждението, че владее деня. А най голямата проява на вяра не е да се откажеш от плановете си, а да ги държиш с отворени ръце, готов да кажеш: „Господи, ако Ти искаш.“ Защото бъдещето никога не е принадлежало на човека. То винаги е било в Божиите ръце.
И може би най силният въпрос, който този текст задава на всеки от нас е дали сърцето ни е стиснало живота като своя собственост, или го е поставило в Божиите ръце. Именно там се разкрива дали на трона стои човешкото его или Господ.