Злоупотреба с благодат

Проблемът, който искам да поставя днес е един от най сериозните и най често неразбрани проблеми в Писанието, защото той не засяга само греха и моралното падение или пък конкретно нарушение на определена заповед, а засяга нашето отношение към Божието действие за нашето спасение и освещение. Библията говори за този проблем, но го прави внимателно, защото става дума за духовно състояние, а не за единичен извършен грях. Става въпрос за злоупотребата с благодат.

Преди всичко на първо място е необходимо да изясним какво е благодат според Писанието. Посланието към Тит 2:11-12 ни се казва: Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят. Благодатта не е просто прошка за извършен грях, но тя е и активното Божие действие, чрез което Бог изобличава човека, води го към покаяние, дава му нов живот и го поддържа в настоящия му живот. Тя не е нещо с което вярващия трябва да злоупотребява, а да се съобразява. Тя не е безотговорно поведение, а съзнателна отговорност към жертвата на Спасителя и отговорно отношение към проявената Божия милост към грешника.

Без благодатта никой човек не би успял да извърви пътя си с Бога и да устои до край. Писанието е пълно с примери за вярващи хора, които са падали в грях, но след разкаяние биват възстановявани. Петър се отрича от Месия, Давид падна в тежък грях, но и двамата са възстановени чрез покаяние.

Злоупотребата с благодатта започва тогава, където човек съзнателно, трайно и упорито отказва да се променя, въпреки че ясно разпознава греховното си състояние. Не това, че постоянно вършиш един и същи грях, а твоето осъзнатото непротивопоставяне на греха.

Най-често това се среща, когато започнем да оправдаваме греха си използвайки благодатта като щит и алиби, вместо да признаем греха си, да го изповядаме и да прекъснем връзката с него. Тук стигаме до въпроса за злоупотреба и гавра с благодатта. Когато човек използва благодатта като оправдание за грях, а не като сила за промяна, става ясно, че той въобще не я е разбрал. А това не разбиране, води до абсолютно изкривяване и изопачаване на Божията благодат. И тук проблема става още по-сложен.

Писанието казва, че има хора, които превръщат благодатта на Бога в повод за разпуснатост. Юда 1:4 „Защото се промъкнаха някои хора, които отдавна са били предопределени за това осъждение, нечестиви, които превръщат благодатта на нашия Бог в повод за разпуснатост и се отричат от единствения Владетел и Господ Исус Христос.“ Тук благодатта е представена като нещо, което може да бъде изкривено, а това вече означава съзнателна подмяна на истинския смисъл и значение на благодатта. Това се превръща в начин на мислене, което не цели промяна, но пък търси оправдание. Това е опасно духовно състояние, защото притъпява съвестта и убива страха от Бога.

Когато невярващи хора виждат как вярващи се държат по начин който е неразличим от най грубите прояви на плътта, а после говорят за Исус и прошка, благовестието се обезсмисля. Човек може да се отрече от Христос не само с думи, но и с поведението си и начина си на живот. Именно затова Писанието казва, че Божието име се хули между народите заради вас.

И все пак нека да бъда по-точен. Човек който се бори, който мрази греха си, който се срамува, който търси помощ и плаче за промяна, той е в процес на освещение, макар този процес да бавен и да изисква време. Но човек който угажда на плътта си, допуска агресивно поведение и след това формално се извинява, но без това да води към осъзната промяна е в процес на задълбочаване на проблема със злоупотребата с благодатта.

Злоупотребата с благодатта е съзнателното изопачаване на Божията сила за възстановяване, за да бъде защитено собственото его. И понеже егото на човека обича да се оправдава, вместо да се смирява у човека се ражда навикът да приписва, злобното си поведение, агресия и плътската си нечистота на Сатана. Писанието обаче е категорично в това отношение. Апостол Яков казва, че никой, когато се изкушава, да не казва, че е изкушаван от Бога, защото всеки се изкушава, когато се увлича и примамва от собствената си страст (Яков 1:13–14). Това означава, че голяма част от онова, което наричаме духовна атака, е всъщност неразпъната плът.

Апостол Павел пише ясно в Посланието към Галатяните 5:19-21, че делата на плътта са явни, омраза, разпри, завист, гняв, свади, разделения. Той не казва, че това са демонични прояви, а дела на плътта. Прехвърлянето на вината върху Сатана е удобен начин човек да запази религиозния си образ, без да се изправи срещу истинското си състояние. Благодатта не е дадена, за да оправдае греха, а да възстанови падналия в грях и да го върне обратно при Бог, но само след истинско осъзнаване и разкаяние.

В Римляни 6:1–2 апостол Павел поставя въпроса директно:

„Какво ще кажем тогава? Да пребъдваме ли в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде.“ И тук логиката е изключително ясна, че не може да се разчита на благодатта за да останем да живеем в греха. Това е изключителна самозаблуда.

Най тежките думи обаче по темата се намират в Посланието към евреите  6:4–6 се казва „Защото е невъзможно ония, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали участници в Светия Дух, и са вкусили доброто Божие слово и силите на бъдещия век, и са отпаднали, да се обновяват пак чрез покаяние, тъй като те отново разпъват за себе си Божия Син и Го излагат на срам.“  Тук не се говори за хора, които се борят с греха си и със слабостите си и често поради това падат, тук се говори за хора, които са били просветени, вкусили са небесния дар, станали са участници в Светия Дух и въпреки това съзнателно отпадат поради грях.

Но още по-тежки са думите в Евреи 10:29: „Колко по тежко наказание мислите, че ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за обикновена кръвта на завета, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?“

Злоупотребата с благодат често идва със следните мисли: “Бог е милостив, значи няма значение как живея“,  „Христос ни е простил предварително всичко, значи един път като се покая е достатъчно“, „Благодатта покрива всичко, има време за промяна“. За всички, които мислят по този начин ще кажа следното: Това не е вяра, това е духовен цинизъм! Ако благодатта не води до отказ от греха, тя се превръща в инструмент за оправдаване на греха.

Злоупотребата с благодат постепенно затъпява чувствителността към греха и престава да тревожи съвестта на вярващия. Там, където има прекалено много злоупотреба с благодат, благодатта постепенно се обезсилва, защото човекът е опорочил нейното действие. Използваме благодатта като средство за бързо изчистване на съвестта ни, нещо като духовен антивирус, който ни позволява да се заразяваме с греха отново и отново, без обаче да има истинско лечение.