ДОВЕРИЕ В БОГ И НЕВИДИМОТО!

Когато започнах да размишлявам върху тази тема осъзнах нещо много важно, а то е, че доверието в Бог и невидимото никога не се ражда в удобство. То възниква в онзи момент, когато човек осъзнава границата на собствените си сили и започне да осъзнава че именно там е мястото в което Бог може да работи.

Човешката природа естествено винаги реагира със страх, защото е изградена да пази живота, да планира, да предвижда и да контролира, но с времето разбираш, че опитът с Бога не следва никаква човешка логика, защото вярата изисква да се движиш напред без да спираш, въпреки обстоятелствата, а човешката логика изисква сигурност преди да предприемеш каквото и да било.

Няма човек който да има свръх вяра още от самото начало на своето повярване. Доверието се изгражда като навик, който се оформя през поредица от малки или големи сблъсъци със слабостите ти и различните обстоятелства. Това често е когато си на ръба на финансова криза, имаш сериозен здравен проблем или си в задънена улица без изход. Тогава най-често се случва преломния момент.

Човек вижда че реално няма изход, но в същото време вътрешно усеща че ако започне да се държи за собствената си сила още по силно ще се срине, затова волно или неволно започваш да прехвърляш тежестта на Бог, защото усещаш, че повече не можеш да носиш сам. Така се появява първата стъпка на доверие, която често не е най-героичната и не е най-идеалната, но идва тогава,  като вътрешно признаеш, че си слаб.

В този момент ти вече не си силен сам по себе си, според човешкото разбиране и критерии, защото Силата която Библията описва няма връзка с човешката представа за устойчивост и сила. Павел казва че Божията сила се проявява в нашата слабост, което означава че целият процес не изисква от теб да имаш силен характер, а да приемеш че не можеш да управляваш бурята сам и че имаш нужда да се облегнеш на нещо по голямо от собствената си способност. Правейки това, не означава, че болката отминава, нито, че напрежението изчезва, но така променяш центъра на тежестта. Просто я прехвърляш на силния и могъщ Бог, за когото няма невъзможни неща.

И точно в това е най-големия парадокс. Вътрешната  ти природа крещи в своето безсилие, но духът започва да ти казва, че трябва да изчакаш. Това чакане е най-тежкото, защото именно тогава разбираш,  че не можеш да изтръгнеш крайния резултат насила. А това започва да изгражда твоето доверие в Бог и невидимото. То няма да дойде веднага, защото е процес, който те утвърждава въпреки страховете ти. А самият страх не е доказателство за липса на вяра, а сигнал, че човек е изправен пред границата на  своите възможностите.

Бог дава на Авраам обещание което противоречи на всеки биологичен закон и човешки инстинкт за реалност. Тялото му е старо, възрастта на Сара е пречка за всякакво естествено зачеване, а вътрешният му разум многократно се сблъсква с неизпълнимото. Всичко човешко в него е крещяло, че е невъзможно, но въпреки това той започва да върви в посоката която не вижда. И именно там се ражда принципът на доверието в Бог и невидимото. Защото то не е дошло в неговия комфорт, а извън него.

А сега си представи хълма Мория и пак същия Авраам. Това е такъв момент в който би накарал всеки човек да се срине напълно. Логиката, емоцията, бащинството, всичко вътре в него би казало, че това не може да бъде Божията воля. И въпреки това той тръгва, защото познава Божия характер. Това е най дълбоката форма на доверие. Тя не се гради за един ден, а е плод на години в които човек е виждал как Бог действа последователно. По тази причина Авраам може да каже „Йеова Ире“

А н теб сега ти се иска ти да питаш Бог „Защо е всичко, докога ще е това и колко силен трябва да си за да издържиш?!“  Но този въпрос е в грешната посока, защото въпроса по-скоро трябва да е „Боже бих ли могъл да издържа без теб?“. И точно с това започва истинското доверие и устойчивост в Бога. И точно в такива моментите, когато мислиш, че нямаш повече сили се оказва че вярата се задълбочава най много, защото тя се оформя именно тогава когато човешките решения са вече изчерпани.

Следователно доверието в Бог и невидимото не е внезапно проявление, а е бавен и понякога болезнен процес на духовно израстване. Трудно е да намериш човек със 100 % доверие в Бог, но съм сигурен, че който го е постигнал е преминал през най-големите кризи в живота си. защото всяка криза е възможност да видиш как работи Божията вярност. И когато си на ръба и все пак устояваш това не е защото си успял със собствени сили, а доказателство че Божията сила държи онова което ти се изплъзва,  и ти не можеш да задържиш.