Господар или роб? Между моите две природи – между моето царство и моята вътрешна бездна

Не знам дали ти, който четеш тези редове си имал това усещане, но аз ежедневно осъзнавам, че в мен съжителстват двама – Господарят и робът. Единият командва, а другият се гърчи в безсилие. Господарят в мен казва „аз имам власт да направя много“, а другият шепне „не мога повече“. И да, и двамата съм аз. Осъзнах, че въпреки моята вяра в Бога, в мен се срещат и господарят и робът, силата и безсилието, смелостта и страхът. Всяко утро ставам с мисълта, че трябва да търся баланса между двете, но до вечерта единият винаги неизменно надделява.

 Да бъдеш господар на себе си звучи гордо и мнозина го намират за добро, но и не можеш да отречеш или да не забелязваш тежкото робство в което се намираш – това на греха. Защото да владееш себе си не означава да си безгрешен и непоклатим, а да воюваш непрекъснато с невидимото в теб. Да,Господар съм, когато се изправя срещу страховете си, когато не позволявам на гнева ми да надделее, когато реша да простя, въпреки че не ми се иска. Но аз съм и роб, когато се поддам на онова тихо гласче, което ме изкушава да се предам, когато позволявам на болката да диктува как да обичам, когато съм подвластен на спомени, от които се отвращавам, но и не мога да изтрия.

 Аз познавам и двата гласа-този на господаря и този на роба. Господарят в мен говори ясно, с твърдост, с увереност в истината. Той ми казва: „Стани, живей, не се страхувай, прощавай“. Но робът шепне: „Защо да прощаваш, когато те нараниха? Защо да се бориш, когато няма смисъл? Защо да обичаш, когато не те обичат?“ И тогава усещам как в мен се сблъскват две сили, които се ненавиждат, но и не могат да съществуват една без друга.

Господар съм, когато избирам светлината, дори когато мракът е по-удобен. Но съм роб, когато ми липсва смелост да изляза от него. Защото не оковите ми тежат, а страхът ми да живея без тях.

Често силата ми прилича на безсилие, в която продължавам, макар да не виждам пътя. Истинската власт над себе си е да не отмъстя, когато мога, да не крещя, когато имам право, да не се предам, когато всичко в мен вече е паднало.

И все пак, в това безсилие, в тази вътрешна борба, има нещо свято. Там, където духът ми се пречупва, откривам, че не съм нито чист господар, нито чист роб, а едно обикновено човешко същество, което се опитва да съхрани пламъка на своята вяра в ежедневните житейски бури. Осъзнавам, че всяка победа над себе си ме учи на смирение, всяка загуба – на състрадание. Може би именно в това е скрит балансът, който напоследък търся.

Да бъдеш господар не означава постоянно да отричаш роба в себе си, а да успееш да го обикнеш. Да бъдеш Господар означава да поставиш граници на собственото си его и да не му позволиш да те владее.  Да владееш себе си не значи да си непоклатим, а да умееш да се изправяш, когато паднеш.

Да, аз съм и господар и съм роб, защото Бог е позволил да живеят мен и двете сили. В мен има светлина, която се бори с мрака, и мрак, който понякога ми напомня, че съм грешник и имам нужда от Божията светлина и милост. И всичко това е за да не се помисля за безгрешен, а за да се уча да правя всеки ден избори. Между гордост и прошка, между мълчание и вик, между тъмнина и светлина. А може би и между ада и рая, които носи всеки един от нас в себе си.

И когато се чувствам ме изтощен, си спомням думите на Христос: „Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“Тогава разбирам, че Той живее и в господаря, и в роба, и в борбата между тях. Той е началото на моята сила и краят на моето безсилие.

В Него (Христос) и вътрешния ми мрак намира светлина.