Молитвата на съвременния християнин – смес от символика, харизматичен език и клиширани фрази

Напоследък често слушам молитви на християни, както от моята църква, така и от други евангелски църкви и все по-често ми прави впечатление, че тези молитви звучат като поредица от заучени фрази и декларации, отколкото като искрено обръщение към Бога, изпълнено с разбиране и лично отношение.

В желанието си да звучим „духовно“ и уверено, сякаш сме изгубили простотата и сърдечността, които трябва да са в основата на всяка молитва.

Не искам да звуча като съдник, но не мога да не забележа как в молитвения език  на много вярващи Християни в последните години са се натрупали  изключително много символи и клишета, като: „прилагам кръвта на Исус“, „разрушавам всяка крепост“, „освобождавам помазание“, „пророкувам победа“ и т.н. Разбира се, всяко едно от тези твърдения има някакъв библейски корен, но често го употребяваме толкова механично, че дори и да звучат „супер духовно“, тези твърдения губят всякаква стойност, особено когато не ги разбираме.

Забелязвам, че много вярващи всъщност не влагат истинска мисъл и разбиране в тези думи, а просто ги повтарят, защото така са ги чули или защото така „се прави“. Честно казано, понякога ми се струва, че молитвата се е превърнала в автоматично упражнение, в който изговаряме силни и впечатляващи фрази, но забравяме, че срещу нас стои жив и личен Бог, Който вижда сърцата ни, а не просто слуша думите ни.

Причините разбира се затова са много. Една от основните причини е, че Харизматичните движения през XX век добавят към молитвата нова интонация – динамична, емоционална и наситена с декларативни фрази. Изрази като „изповядвам изцеление“, „прилагам кръвта на Исус“, „пророкувам победа“ се превръщат в общоприет речник на съвременния вярващ, който желае да участва активно в духовния процес. Повлияни от примера на популярни пастори и водачи, които използват този стил на молитва. А може би в молитвите си се чувстваме несигурни и се опитваме да се „скрием“ зад силни думи. А може би с времето просто сме загубили смелостта да говорим на Бог така, както на приятел – открито, с простота и без претенции.

Това обаче ни отдалечава от същността на молитвата. Понякога се улавям, че съм казал десетина силни думи, без да съм вложил истинско чувство или дори мисъл зад тях, а просто съм ги употребил механично.

Разсъждавайки и пишейки по тази тема, не можем да не обърнем внимание на това, какво казва Исус за молитвата? В Евангелието на Матей Исус дава много ясен пример как да се молим там Той също ни предупреждава: „А когато се молите, не говорете излишно, както езичниците, защото те мислят, че ще бъдат чути заради многото си думи.“ (Матей 6:7) И още: „Вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди още да сте Го помолили.“ (Матей 6:8) С други думи, Бог не очаква от нас впечатляващи монолози, заучени фрази и клишета, а открито, честно и простичко изливане на сърцето.

Съвременния Християнин обича много библейската символика, но често е без никакво разбиране. Символиката в молитвата има дълбок смисъл, когато е свързана с реалното духовно преживяване. Кръвта на Христос например в библейския контекст означава изкупление и живот, но когато вярващият започне да „прилага кръвта“ механично във време и без време, без никакво разбиране на този символ, изразът се превръща в заклинателна формула.

Истинската молитва не се нуждае от ефектни изрази, а от искреност. Тя може да бъде дори без думи, ако в мълчанието ѝ има доверие. Апостолите са се молили просто и с ясно съзнание за зависимост от Божията воля: „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1). Това е ключовото изречение, което различава живата молитва от заучената реч. В него няма нито декларация, нито символ, а единствено жажда за искреност и истинност.

Може би е време да се върнем към основата на молитвата – да говорим на Бога така, както разговаряме с татко, с простота и искреност. Не е нужно да използваме клиширани или символични изрази, които дори не разбираме напълно. Молитвата не е изпит по теология, а жив диалог с нашия Небесен Баща.

Молитвата е живо, истинско общение и колкото по-истински и искрени сме, толкова по-дълбоко ще изпитваме Божието присъствие и отговор на нашите молитви.