Сила, власт и воля в образа на Христос и в нашето съвременно изопачено огледало

В човешката култура думите „сила“, „власт“ и „воля“ често се смесват, сякаш са едно и също. Когато говорим за „силен човек“  понякога имаме предвид физическа мощ, понякога влияние или решителност. Когато говорим за „власт“ си мислим за политическа позиция или контрол над другите, а  когато говорим за „волята“ я свеждаме до упоритост или амбиция. В библейския поглед обаче всяка от тези трите има свое уникално значение, своя роля и своите опасности, когато те се изопачат.

Силата в Писанието не е просто физическа мощ, тя е и духовна устойчивост, и морална твърдост. Може да бъде дарена свише, както при Самсон, но може и да бъде развита чрез изпитания, както при Йов. Властта, от своя страна, е нещо различно от силата. Човек може да има сила, но да няма власт, и може да има власт, но да няма сила да я упражни. В Библията властта е свързана с източника, който я дава. Волята пък е вътрешният център на решенията и посоката, която избираме. Тя е онова, което насочва силата и определя как ще използваме властта. В човешкия живот волята често се бърка с упорство и инат, но в Божиите очи истинската воля е готовността да подчиняваме своите желания на Неговия план.

Ще си позволя да разгледам проявлението на тези три в лицето и личността на Онзи, от Когото съм пленен през последните месеци и години, а именно Исус Христос. Когато погледнем към Него, „силата“, „властта“ и „волята“ не само съществуват в съвършено единство, но и винаги са подчинени на Отца. Той никога не ги използва за Себе Си, за лична изгода, а винаги за изпълнение на Божия план и за доброто на хората.

Силата на Исус не беше за да впечатли народа. Той можеше да заповяда на вятъра и морето и те да Му се покорят, можеше с дума да изцели паралитик или да отвори очите на слепец. Но Той отказа да използва тази сила за Себе Си, когато беше изкушаван в пустинята, отказа да превърне камъните в хляб, за да нахрани Себе Си, защото знаеше, че силата извън Волята на Отец се превръща в злоупотреба.

Той не търсеше да покаже сила, а да изяви милост. Дори на кръста, когато можеше да призове легиони ангели да Го освободят, Той не го направи, защото Неговата сила беше в покорството, а не в нейното действие да унищожава.

Властта на Исус беше абсолютна, защото Той е Царят на царете. След възкресението каза: „На Мене е дадена всяка власт на небето и на земята“. Но дори преди това, Той говореше и демоните Го слушаха, болестите бягаха, греховете бяха прощавани. Властта Му не беше като властта на земните владетели, които потискат и експлоатират. Той сам каза: „Който иска да бъде първи между вас, нека ви бъде слуга“, и показа, че истинската власт е да служиш, да миеш краката на учениците и да носиш товара на другите. Днес често виждаме власт в църквата, която се е изродила в контрол, манипулация и създаване на култ към личността, но в Исус властта винаги водеше към смирение и служение.

Волята на Исус е може би най-ярко проявена в Гетсиманската градина. Там, в своята  агония и кървава пот, Той каза: „Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но не Моята воля, а Твоята да бъде“. Той не беше безчувствен към страданието, знаеше какво Го чака, но реши, че Божият план е по-важен от Неговото облекчение. Волята Му беше съвършено подчинена на Отца. Той дойде, за да върши не Своята воля, а волята на Този, Който Го е пратил, и никога не използва волята Си, за да наложи личен план над Волята на Отец или за да отстоява Себе Си срещу Него.

В живота на Исус тези трите, силата, властта и волята, винаги се движеха заедно и в хармония. Той имаше силата да прави чудеса, властта да прощава грехове и волята да отиде на кръста. Ако липсваше едно от трите, мисията нямаше да се изпълни. Ако имаше сила и власт, но не и волята да пострада, щеше да избегне кръста. Ако имаше воля и сила, но не и власт, щеше да бъде самозванец. Ако имаше власт и воля, но не и сила, щеше да бъде безпомощен пред злото. Но Той беше съвършеното въплъщение на трите в пълно подчинение на Отца.

Днес обаче в църквите виждаме изопачени отражения на тези истини. Силата се превръща в демонстрация на шумно гонене на демони за пред камерата, в имитация на помазание с театрални падания и викове, които нямат нищо общо с Христос. Властта е изродена в контрол над хората, в диктат на съвестта, в издигане на човешки авторитет над Божието слово. Волята се свежда до амбиции и лични проекти, в които Божият план е само претекст за лична реализация.

Божият поглед върху тези трите е изключително различен. Той ти дава сила, която те издига, а не да те тъпче, власт, която ти служи, а не  те поробва, и воля, която се прекланя пред Неговата, дори когато пътят минава през кръста. Христос ни показа, че истинската сила се проявява в жертва, истинската власт в служение, а истинската воля в покорство. Когато трите са в хармония под Божията ръка, те стават инструменти за живот, когато се изопачат от човешка гордост, те се превръщат в оръжия на разрушение и насилие

Истинският последовател на Христос не трябва да стреми да има повече сила от другите, да се бори за власт над тях, и да налага волята си на всяка цена, а да моли Бог да направи силата му канал на милост, властта му инструмент за служение, а волята му отражение на Неговата воля. Така се живее не посредствено, а по мярката на Христос, Който е пълнотата на Божията сила, Божията власт и Божията воля в човешки образ.