Проповедници на басни и легенди или на Христовото евангелие
Така ще озаглавя днешната хроника на евангелското благовестие, пардон на българския евангелски протестантски „звезден шоубизнес“. Защото вече не говорим за Христово евангелие или евангелски проповеди, а за стендъп комедии в църковни зали, където вместо да се проповядва истинското Божието слово за греха, изкуплението чрез Христос и покаяние, ни се сервират топли приказки, свежи басни и изпечени легенди от 2025 нощи.
Трагедията е сериозна. Защото тези „благовестители“ не благовестват, а съчиняват приказки. Не изследват Писанието, а се поддават на фантазиите си. Един си въобразява, че Адам бил орал земята с думи, преди да измислят кирката и лопатата. Друг поетично отваря прозореца на Давид, за да влиза Святият Дух с поредния псалм – нищо, че тогава нямало алуминиева дограма. Трети пък драматично разказва как крокодилите от Нил били възпрени да изядат Мойсей в кошницата, защото били „отровени“ от смолата, с която кошницата била запечатана. И, разбира се, цялата публика ахва, сякаш гледа последния епизод от сериал на Netflix.
Друг твърди, че ноевият ковчег бил оборудван със специален древен климатик и вентилация, щото иначе животните щели да измрат от жега и миризма. Трети се кълне, че Йона в корема на рибата си имал „инструмент за хваление“, защото от утробата се чували песни от дъното на морето.
Да не говорим за това как Даниил в лъвовата яма
оцелял, защото си сложил нафталин в дрехите и лъвовете не го докоснали.
Но най-забавното е, че тези басни и легенди се наричат „откровения“. Разликата между ислямските хадиси и евангелските басни е, че авторството на хадисите са преписани на Джибраил като източник, а на нашите съвременни чудотворци ги приписват на Святият Дух. И тук даже иронията ми е безсилна. Защото трагедията на евангелското общество е не в това, че някой говори глупости, а че мнозина ги слушат благоговейно, сякаш глупостта е новата святост.
И стигаме до абсурд, в който вярващите, които имат Библия в ръцете си, предпочитат да вярват на измислиците на своите „звезди“. Защото е по-интересно, по-лесно, по-забавно. И най-интелигентният слушател, с диплома и титли, е готов да се преклони пред „свещената глупост, когато става дума за пари. Ентусиазираните вярващи стоят в захлас, с телефони в ръка, и снимат ли та снимат и споделя, та цял свят да разбере, че сме тъпи, невежи и глупави.
И картината вече е ясна. Пълни зали, а главите и душите празни. Басни и легенди вместо кръст и възкресение. И ако си задавате въпроа, защо Евангелието на басните има успех, отговорът е прост: защото не изисква покаяние, а силно въображение. Не призовава към кръста, а към култа към личността на лидера. То може да не спасява души, но пък успешно продава билети за съживления.
Резултатът: Хората излизат от залите развълнувани от приказките на 2025 нощи, но с непроменени в сърца. Защото басните може и да гъделичкат ушите им, но само истинското евангелие на Исус променя душата.