Да възлюбиш Господа твоя Бог … Смисълът на най-голямата заповед!

Днес искам да предложа един по-различен поглед върху първата и най-голяма заповед в Библията: „ Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. “Втор 6:4-5. Замисляли ли сте се какво е първото нещо, което идва в ума ни, когато чуем тези думи? Какво всъщност означават те и защо именно тази заповед е поставена на първо място, като най-важна от всички?

Реших да спра вниманието си върху нея, защото дълго време и аз, както и мнозина от вас вероятно, съм мислел, че Бог има нужда да бъде обичан, че Той по някакъв начин зависи от нашата човешка любов. Убеден съм, че и у вас са минавали подобни мисли, докато сте се опитвали да разберете смисъла на тези думи. Но дали наистина е така? Може ли Бог, Който е Любов и самият извор на любовта, да има нужда от нашата несъвършена човешка любов?

Точно този въпрос ме накара да потърся по-дълбоко разбиране на един от най-великите Божии атрибути – любовта. Защото ние хората, когато чуем думата „любов“, почти винаги я свързваме с получаване или даване на нещо, с нужда, която трябва да бъде задоволена. Това е нашето естествено, човешко разбиране – да очакваме любовта да запълни празнина в нас. Сигурен съм в това, знам го от личен опит и вярвам, че всеки, който честно погледне в себе си, ще го открие.

Ако мислим повърхностно върху тази заповед, ще изглежда, че сякаш Бог е някакъв самовлюбен владетел, който има нужда от нашата обич, за да подхрани собственото си его. Но според мен това би било унижение за всеки, който търси точно това, а камо ли за Бог, който в Неговата същност и природа е любов. Библията ни казва, че Бог е съвършен и, че Той не се нуждае от нищо и няма никаква необходимост от нищо, което ние да му даваме. Павел в Деяния 17:24-25 пише: „Бог, Който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито Му служат човешки ръце, като да имаше нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички живот, дишане и всичко.“

Този стих показва, че Бог е източникът на всичко и не е зависим от творението. Той не е като идолите, които хората хранят и обслужват, за да „оцелеят“. Той е самосъществуващ  и самият източник на живот.

Тогава защо най-голямата заповед е именно любовта към Бога, ако действително няма нужда от нея? Аз лично размишлявайки върху това, стигнах до извода, че не Бог има нужда от моята любов, а аз имам нужда от Неговата. И сега ще се постарая да обясня защо.

Четейки Писанията (1 Йоан 4:8) разбираме, че Бог е любов по Своята същност. Вечното Триединство – Отец, Син и Свети Дух – живее във взаимна и вечна любов, съществуваща преди всяко творение. Това не е просто едно от Неговите качества, а самата Му същност. В тази тайна на Троицата Отец обича Сина, Синът обича Отца, а Духът е живата връзка на тази любов. Това е вечен, пълен и неизчерпаем обмен на любов, в който няма липса, няма недостиг, няма несъвършенство. Тя е съвършена и никой земен ум не може докрай да я схване.

Затова Бог не ни е създал, защото Му е скучно, защото е самотен или защото Му липсва обич. Да твърдим, че Той „има нужда“ от нашата любов, означава да отречем Неговата вечна пълнота и да Го принизим до същество, което трябва да бъде допълвано от нашата ограничена любов.

Когато Бог казва: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце“ (Втор. 6:5), Той не иска ние да Му дадем нещо, което Му липсва, нито да задоволим Неговото его. Той ни кани и предлага да станем участници в Неговата любов – онази вечна и безкрайна, съвършена, чиста и свята любов, която няма земен аналог. Това, което изглежда като изискване, всъщност е дар, а онова, което звучи като заповед, е покана към истинска любов и към живот в пълнота. Тук вероятно ще възникне и въпроса, защо заповед, а не покана? Нека да обясня и това, според това, което аз разбирам. Защото Бог знае колко лесно сърцето ни се отклонява. И ако любовта беше представена само като „покана“, тя щеше да изглежда само като избор сред много други. Но тук заповедта подчертава, че не става дума за избор или предпочитание, а за жизнено важна необходимост за нашето съществуване. Бог е Творецът и Господарят, Неговата дума е права и истинна. Когато изразява волята Си като заповед, Бог не търси да ни подчинява като роби, а да покаже, че връзката с Него не е второстепенно нещо, а централно и решаващо за  нашия живот.

Да обичаш Бога е нещо като да вдишаш въздух, без който не можем. И не защото въздухът има нужда от нас, а защото ние имаме нужда от въздуха. Ако спрем да дишаме, ние ще умрем, но това означава ли, че въздухът ще намалее и ще спре да съществува?!  Същото е и с любовта ни към Бог.  Ако не обичаме Бог, ние ще се разпаднем и разрушим, но това   няма  да промени Неговата съвършена любов, тя ще остане същата и непроменима, защото Бог не е зависещ от нашата любов за да има любов. Тази заповед всъщност е покана и израз на Божията грижа към нас: „Обичай Ме, за да живееш, за да бъдеш по мой образ и подобие.“

Бог не иска любовта ни за Себе Си, сякаш Му липсва, а иска да ни направи способни да приличаме на Него и да обичаме като Него. Когато обичаме Бог , ние изцеляваме вътрешното си естество, защото сърцето ни се връща към първоначалния източник на вечната, истинската и съвършената любов.

И сега главния въпрос: “ Защо да Го възлюбим с „цялото си сърце, ум, душа и сила“? Ами Защото любовта към Бога не е просто емоционално чувство, а цялостно посвещение. Нашето сърцето символизира нашите желанията, умът ни - нашите мисли, душата ни -нашия цялостен живот, а силата – всичките ни дела. Така Любовта към Бога е цялостна, не частична. Тя е нашата жизнено важна връзка, която ни държи живи  и обхваща целия човек.

Волята на Бога е да сподели Себе Си с нас. Той не иска елементарно покорство, а истинска и посветена любов. Покорство без любов е робство. А  истинската любовта превръща покорството в радост. Именно затова Исус казва: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“ Не „ако се страхувате от Мен“, а „ако Ме любите“.

Така че Бог не се нуждае от нашата любов, за да храни своето его или за да му дадем, нещо което на Него му липсва, а защото ние имаме Нужда от Него и Неговата любов. За да сме съединени с Него в едно цяло, в съвършената, святата и чиста Му любов защото само така можем да бъдем истински свободни в любовта и нашия избор.