Могат ли думите на човека да творят или да създават материална реалност?

Едни от най-популярните и едновременно най-опасните учения в съвременното християнство са т.нар.  учения на „Позитивна изповед“ и „Слово на вяра“,  Те имат за цел да препишат на човешките думи творческа сила, подобна на Божието слово. Много проповедници уверяват вярващите, че с устата си могат да създават бъдеще, да извикват в съществуване материални придобивки, здраве, богатство или успех, стига да „изповядват“ правилните думи и да избягват „негативни“ изповеди. Но дали наистина Библията учи такова нещо или тук сме изправени пред една от най-големите „духовни измами“ на нашето време?

За да разберем дали това е така, трябва да се върнем в самото начало и започнем от основата на творението. В Библията ясно ни се разкрива, че единствено Бог притежава творческа сила. Още в първите стихове на Писанието четем: „И рече Бог: да бъде светлина. И стана светлина“ (Битие 1:3). Тук виждаме как Божието слово създава материлана реалност, защото сам Бог е източникът на живота и битието. Никъде обаче не виждаме в Писанията и няма примери, в които човек да изрича дума и от нищото да се роди или създаде нова реалност. По нататък в Писанията ни показват, че човекът може да назовава, да описва, да въздейства на другите чрез думи, но не и да сътворява или да е творец като Бога. И Това е ясна и фундаментална граница между Твореца и творението.

Въпреки това в нашето съвремие се появяват гласове, които размиват тази граница. Един от най-известните примери, който изниква в съзнанието ми от недалечното минало е корейският пастор Пол Йонги Чо и неговата книга „Четвъртото измерение“. Признавам си, че съм я чел няколко пъти и самият аз съм бил повлиян от нея дълго време.  В нея той твърди, че визуализацията и въображението са духовен инструмент, чрез който вярващият може да материализира желанията си. Накратко: ако си представяш ясно дадено нещо и го „визуализираш“ или „изповядваш“ с устата си, то ще се материализира в живота ти.

Това учение ни бе представяно чрез простички примери, в които пастор Чо разказва как визуализира велосипед и маса, изповядва това пред Бог и накрая ги получава. Подобна история може да впечатли простодушния читател, какъвто за жалост бях и аз, но за щастие след време  осъзнах колко богословски слабо е това учение. Защото това не е вяра в Божията воля, а развита не библейска техника за реализиране на лични желания.

В същия дух продължават и проповедници като Бени Хин, популярни в глобалния харизматичен свят. Те твърдят, че думите на човека са ключ, който отключва небесните материални ресурси. Те ни учат да „Не изповядваме негативни мисли  думи“, а да изповядваме само позитивни. Като „Не изповядвай бедност, а изповядвай богатство.“ Тази  логика обаче превръща човекът е малък бог, който с думите си може да създава твори и създава бъдеще.  Оттук идва и т.нар. „богословие на малките богове“, където създаденият по Божи образ човек се представя като носител на същата божествена сила да твори чрез слово.

В българския контекст виждаме същите идеи при съвременни пастори и проповедници като И.П, М.А, П.П, Г.Х и други. Общото между тях е едно и също послание: думите ти са всичко, изповядвай позитивното и твоето бъдеще ще се промени. Резултатът обаче е често духовна незрялост и изграждане на духовна зависимост от нашите думи, защото вярващите започват да живеят в страх, да не би да кажат „грешна дума“ и да не развалят бъдещето си с негативно слово. Така вярата престава да бъде доверие в Божия суверенитет и Воля и се превръща в техника за контрол върху обстоятелствата и Божието намерение.

Но нека да навлезем още по-дълбоко в Писанието и разберем всъщност на какво ни учи То. На първо място, Писанието ни учи, че думите имат сила, но и в смисъла на метафизическо сътворяване, а в моралния и духовния им ефект. Един от често използваните стихове в тази посока е:  Притчи 18:21 където се заявява, че: „Смърт и живот има в силата на езика“. Това обаче не означава, че думите материализират или създават нова реалност или бъдеще, а че чрез тях можем да изградим или унищожим човешки живот. Едно унизително изречение може да срине самочувствието на човек за години, едно насърчение може да върне надежда на отчаяна душа. Това е огромна сила, но и  отговорност, но тя не прави човека творец в божествения смисъл.

Да вземем за пример и Божиите хора в Писанието, които често са изговаряли тежки думи, които днес мнозина биха нарекли „негативни“. Давид вика: „До кога, Господи, ще ме забравяш съвсем?“ (Пс. 13:1). Йов проклина деня на своето раждане. Апостол Павел признава: „………….Отчаяхме се дори от живота си“ (2 Кор. 1:8). Ако наистина думите им имаха божествена творческа сила, те биха разрушили собственото си бъдеще с такива изповеди. Но Бог не ги осъди, а напротив, чрез тяхната искреност откри Своята милост и сила. Истинската вяра не е да отречеш реалността и да повтаряш мантри като папагал, а да изповядаш болката си пред Бога и да Му се довериш.

Тук идва и съществената разликата между изповядваните човешки думи и творческото Божие Слово. Човешките думи не създават бъдеще, а разкриват истината за състоянието на сърцето му. Те могат да изградят или да разрушат, да донесат надежда или отчаяние, но не могат да извикат от НИЩОТО ново битие или бъдеще. Само Божието слово е способно да твори. Само Неговата заповед „Да бъде“ превръща небитието в битие. Когато човек се опитва да си присвои тази Негова роля, той всъщност се връща в Едемската заблуда: „Ще бъдете като Бога“.

Онези, които днес най-много проповядват за „силата на думите“, всъщност пропускат най-важното от всичко, че не езикът и думите управлява света, а Божията воля и намерение. Да вярваш, че можеш да контролираш живота си чрез изповед, е суеверие, облечено в религиозни одежди. Истинската вяра е доверие в Бога, който има последната дума, дори когато нашите думи изразяват слабост и отчаяние.

И за да заключа ще кажа, че човешките думи имат тежест и носят отговорност, но нямат творческа сила. Ученията, които твърдят, че човешките думи създават материални реалности, не са безобидни учения, те в своята същност са опасни, защото подкопават самите основи на библейската вяра.  Те могат да издигнат или да унищожат, да насърчат или да обезсърчат, но не могат да създават бъдеще или материална реалност. Тези учения са опасни, защото създават фалшива надежда. Хората биват убеждавани, че ако говорят позитивно, ще избегнат болка и страдание. Но когато страданието неизбежно дойде, защото Исус каза: „В света ще имате скръб“, те са напълно неподготвени. Вместо да укрепнат във вяра, те ще рухнат, защото тяхната „вяра“ се гради на езическа и окултна техника.

Само Божието слово е живо и действено. Затова вместо да се опитваме да създаваме бъдеще със собствени думи и мантри, по-добре е да се смирим, да наведем главите си и да кажем като Христос: „Да бъде Твоята воля“.  Там, а не в нашите думи, е истинската сигурност, благословение и благодат.