ФейсБук и ТикТок Правосъдие

Един от най-страшните феномени на нашето време е „Съдът на социалните мрежи“ Там няма нужда от адвокати, няма нужда от прокурори от доказателства, няма нужда от съдебна зала. Достатъчно е само едно видео, един статус, една снимка, за да бъде човек "осъден" и съсипан. Във Фейсбук и ТикТок няма презумпция за невинност. Там има само презумпция за вина, а в последствие оправданието идва рядко и обикновено много късно и незабелижимо.

Това „съдилище“ е много по-бързо и по-ефективно от истинския съд. То е предимно, емоционално и доста агресивно. Влиянието му е огромно, защото за миг решава съдбата на един човек и обикаля света за по-малко от час. Репутация, име, живот, всичко може да бъде унищожено за минути, нищо че ти е отнело да ги градиш с години. Докато истинският съд отсъжда върху факти, закон и процедура, то социалните мрежи отсъждат върху лайкове, гледания и коментари.

И парадоксалното е, че днес повечето от нас се страхуват повече от „присъдата“ на социалните мрежи, отколкото от тази на истинския съд. Докато истинският съд може да накаже юридически, Фейсбук и ТикТок имат силата и влиянието да унищожат духовно, което е по-страшно от физическото унищожение. Лесно е да те обявят за чудовище и изрод. Те разполагат със способността да те затворят в килия, от която няма излизане, а именно килията на общественото презрение.

Дали повечето от нас си задават въпроса: „Не сме ли всички ние съучастници в този съвременен абсурд?“. Защото когато споделяме, осмиваме или подстрекаваме, ние всъщност съдим. Превръщаме се в  съдии без да имаме юридическо образование или познания, обвинители без никакви доказателства, или ако имаме такива са от медии и непроверени източници. Ние сме съвременните палачи готови да сложат главата на всеки на гилотината, без дори да подозираме, че след време е възможно и нашата да отиде там. Но идва ден, когато всичко това ще се обърне срещу нас. И тогава ще осъзнаем в каква каша сме забъркали, но ще е късно да викаме за милост.

„С каквато съдба съдиш, с такава ще бъдеш съден“, казва Библията. Тази истина звучи по-силно от всяко съдебно решение. В нея има морален отзвук, напомнящ ни, че съдът в крайна сметка принадлежи на Бога, а не на човешките емоции.

Обикновено истинският съд би трябвало да е мястото, на което се защитава справедливостта и истината, но поради липсата на доверие в него и в неудържимата корупция, която всеки ден виждаме от ясно-по-ясно, социалните мрежи са иззели неговите функции и са се превърнали в съд, прокуратура и гилотина. А ние доброволно сме приели ролята на съдебни заседатели. Докато не дойде и нашият ред да седнем на подсъдимата скамейка пред екрана.

Тогава вече ще осъзнаем колко жестоко е това „съдилище“ без милост.

И ако някой ден си кажеш „ Защо това се случва на мен“, не забравяй, че доскоро ти си бил участник в произнасянето на присъдите над другите без право и без милост и сега е дошъл твоя ред. Със сигурност това съдилище няма да подмине никой, докато всички ние не разберем, че освен добро в тези мрежи има и много зло.

Пред нас остава дилемата, дали ще оставим виртуалната тълпа да измести реалния съд и истинското правосъдие, или ще имаме куража да се противопоставим на този абсурден и безмилостен трибунал?