Дисциплинирай мислите и сърцето си

С годините разбрах нещо, което дълго време пренебрегвах , че всяко добро и всяко зло започва от мислите. Прогресът и разрухата, победите и провалите, всичко е било плод първо на мисъл. Когато не съм дисциплинирал ума и сърцето си, съм бил пленник на помисли, които ме доведоха до най-големите ми падения. И всеки път се убеждавам, че ако бях дисциплинирал ума си и сърцето си, щях да избегна много болка.

Първоначално всичко започва в ума, Идващите в него мисли, могат да доведат до благословение , но могат да донесат разруха. Умът е като врата и ако я оставиш отворена, през нея може да влезе както светлината, така и мръсотията на този свят.

Най-голямата битка в живота на човека не се води по бойните полета на този свят, а в невидимата територия на ума и сърцето. Там ти решаваш дали ще ходиш в светлина или ще позволиш на тъмнината за завземе всеки свободен милиметър от тази територия.

Всеки грях е започнал първо като идея или нечиста мисъл, която не е била отхвърлена. Исус ни показа, че не само убийството е грях, но и гневът, не само прелюбодейството, но и пожеланието. Когато оставиш сърцето и ума си без надзор, те стават почва, върху която врагът сее разруха. Някой ще каже: „Това са само мисли, никому не вредя“. Но нека ви кажа, не подценявайте мислите и не ги приемайте като безобидни. Мисълта е началото на всичко. И ако не успееш да я плениш навреме, тя ще плени теб и ще те превърне в свой роб.

Човек, който оставя ума си без надзор, прилича на градина, в която плевелите ще вземат надмощие и ще унищожават всичко прекрасно. Когато се ядосаш и храниш мисълта за отмъщение, има вероятност тази мисъл не след дълго да стане реалност. Когато оставиш сърцето си да таи огорчение, то ще излезе чрез думите ти и ще разруши приятелства, семейства, църкви. Затова Бог казва: „пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5).

Мога да дам и много житейски примери в тази посока. Например човек, който храни ума си с алкохолни мисли, става алкохолик. Този, който оставя мислите за порнография, става роб на страстта. Онзи, който живее с мисли за гордост и власт, става тиранин. Но и обратното е истина. Когато умът е подчинен на Христос, човек става светилник за света.

Притчи 4:23 казва: „Пази сърцето си повече от всичко, защото от него са изворите на живота“. За Бог е изключително важен вътрешния човек, а не външния. Давид бе избран за цар не заради ръста си или външния си вид, а защото сърцето му беше според Божията воля. И Това е мярката на небето,  чисто сърце и обновен ум.

Адам и Ева паднаха в грях не когато протегнаха ръка към плода, а когато мисълта „дали Бог наистина каза“ се бе загнездила в ума им. Саул изгуби царството си, защото в сърцето му се вкорени завист. Юда предаде Христос, защото една мисъл за тридесет сребърника стана по-силна от вярата му. Всяко велико дело започва с мисъл, но и всяко голямо падение започва с малка мисъл, която не е била дисциплинирана.

Божият воля за нас е ясно изразена в Словото Му. В него Той ясно изразява намеренията си и очакванията си към човека  Той иска сърце, което  да е чисто, и ум, който е обновен. Това става чрез ежедневната ни молитвата и избора на това, което допускаме в себе си. Ако всеки ден храниш ума си с лъжи, похот и омраза, няма как сърцето ти да бъде чисто.

Човек, който пази мислите и сърцето си, е човек, който ходи с Бога. Той няма да бъде роб на страстите си, нито пленник на лъжите. Бог иска да те види победител в тази най-важна битка. Защото ако контролираш мислите и сърцето си, ще контролираш и целия си живот. Бог ни е дал отговорност да пазим мислите си чисти, защото от тях се раждат думи и дела. Дисциплината започва в ума, но се завършва със сърцето, в което Бог обитава.

Затова искам да дам няколко съвети, изстрадани и проверени в моя живот:

Пълни ума си със Библията – Когато го пренебрегвах, умът ми се пълнеше с празни неща и грешни помисли. Божието слово измива мръсните мисли и връща ума ти в правилната посока.

Моли се постоянно – В дните, когато спирах да се моля, вътрешните ми разговори ставаха хаотични и плътски. По-късно осъзнах, че молитвата е като филтър, който пречиства. Когато говоря с Бога, мислите ми започват да се подчиняват на Него, вместо да се въртят около изкушения или суета.

Отхвърляй нечистите мисли веднага – Най-големите ми грешки започнаха от малки мисли, които оставих да се въртят в главата ми. Вместо да ги спра, ги развивах и те ме поведоха надолу. Ако не плениш мисълта навреме, тя ще плени теб и ще станеш неин роб.

Подбирай какво допускаш в ума си – Много пъти паднах, защото се хранех с грешни разговори, книги, компании или музика. Не можеш да държиш душата си чиста, ако всеки ден я пълниш с отрова. Затова Павел казва: „Каквото е истинно, каквото е честно, каквото е праведно, каквото е чисто… за това мислете“ (Филипяни 4:8).

Бъди бдителен за първите малки компромиси – Всеки грях, който ме е събарял, е започвал от дребна мисъл, която изглеждаше безобидна. Но когато я оставиш, тя се превръща в навик, а навикът в окови.

Смирение пред Бога – Най-опасното е да мислиш, че сам можеш да държиш ума си под контрол. Аз опитвах и се провалях. Разбрах, че чистотата на мислите е плод на Святия Дух. Трябва да призная пред Бога своята слабост и да Му позволя да ми даде сила.

 Когато дисциплинираш мислите си, пазиш и живота си.