Мързеливият Християнин

Мързеливият вярващ е образ, който често ще срещнете в която и църква да отидете. Той е човек, който иска благословенията без борбата, иска да отиде на небето, но без да носи кръст, иска спасението, но  без освещението. Той е убеден, че вярата не изисква много усилия, достатъчно е само да вярваш, нещо като билет за влак, който пазиш в джоба си, и чакаш някой друг да те качи на влака.

Такъв тип вярващи често се задоволяват с малко –„малко слово“, „ малко знание“ и това е всичко. Чете, но не се храни. Моли се рядко и често механично, каквото му дойде, ей така да отбие номера. Служи на Бог само когато не му струва нищо и не изисква усилие. Постоянно търси и говори за любов, но не я практикува. Търси святост в другите, себе си не поглежда и почти не се бори със страстите и слабостоте си.

Но какво казва писанието за този вярващ. Притчи 19:24: „Ленивият пъха ръката си в паницата и не иска да я върне до устата си.“ В духовен смисъл – знае къде е храната, протегнал е ръка към нея, но не довежда до край , не се храни,  и не живее чрез нея.

Мързеливият вярващ не е опасен за околнитем нито пък за врага, но е опасен за себе си, защото живее в илюзията на своята „достатъчност“. Той е духовно заспал, а  си мисли, че е буден. Надява се на милост, но пренебрегва всичко, което го вика към промяна.

Мързеливият вярващ има ясно различими белези. Чул е истината, дори може да я цитира, но не я живее. Знае, че трябва да прощава, но държи огорчение. Знае, че трябва да свидетелства, но мълчи, сякаш няма за какво да слави Бог в живота си. Отброява няколко дежурни думи преди хранене или сън, но няма борба в молитвата.

Редовно присъства на богослуженията, но с духа си е все някъде другаде. Ходи ей така по навик, без никакво очакване. Не воюва с изкушенията, а ги толерира с извинението „Е нали и аз съм човек “. Чака пастора или някой от другите да го хранят духовно, но той сам нито себе си храни, нито пък другите храни.

Апостол Павел казва: „Със страх и трепет изработвайте спасението си“ (Фил. 2:12). Това не значи, че спасението е от дела, а че то изисква активна, будна вяра. Вяра, която се поти в молитва, в служение, в борба със слабостите.

Мързеливият вярващ е чудния феномен на съвременния църковен образ  на голяма част от Християните, той  направо си е абсурден, но ние си го носим навсякъде. Как може човек да вярва в Бога на живота, а да живее сякаш не му пука, какво иска от него този Бог? Как може да твърди, че следва Христос, а да стои като  пасивен зрител на арената, вместо като боец -  гладиатор?

Сега сигурно се чудите откъде е дошъл този феномен и как се е родил ? То е рожба на съвременното църковно лидерство, То го е родило и си го отглежда. То проповядва за благословения, успех и позитивни чувства, и рядко за усилия и жертви на вярата, за освещението пък да не говорим. Хората чуват „Бог те обича такъв, ела какъвто си “ и забравят да им кажат че Той иска да ги промени.

За да не изгубят пък хора от църквата, мнозина пастири избягват теми като грях, съд, освещение. За предпочитане е да ги успокояват и да ги приспиват, а не да ги държат будни, конфронтирайки греховете и слабостите им.

Така лидерите, понякога от страх, понякога за тяхно удобство, понякога от корист,  са превърнали вярата в продукт, а вярващите в клиенти. А Резултатът  - мързеливи християни, които очакват да им се сервира готова духовност, без да си „мръднат пръста“  и се потят в борбата за небесното и вечното.

Мързеливият вярващ, ако остане такъв, няма да наследи Царството. Исус говори за петте неразумни девици (Мат. 25). Те чакаха Младоженеца, изглеждаха вярващи, но нямаше масло в светилниците им. Дрямката им ги погуби. Същото важи за „ленивия слуга“, който зарови таланта си (Мат. 25:24–30). Господарят му не каза: „Е, поне си го запазил.“ Каза: „Зъл и ленив слуга!… Хвърлете го във външната тъмнина.“ Той може да се успокоява, че „Бог е милостив“, но Божията милост не е извинение за бездействие.

Истинската вяра е движение. Тя е път, вървеж, състезание. Мързелът няма място в нея.  Милостта е шанс за промяна. Ако шансът не бъде приет сега, ще дойде съд.

Ако си се разпознал в този текст, време е да се събудиш и напуснеш мързела си.