Колко струва Божието име в твоите ръце?!

Поводът да напиша тези редове беше една случка от ежедневието ми. Сблъсък между мен и мой клиент, който на пръв поглед изглеждаше дребен, но остави след себе си дълбока следа в мислите ми. Не ми даде покой. Караме ме отново и отново да връщам разговора в ума си, да се питам какво е останало след мен, какво впечатление съм оставил, какво послание съм предал без дори и да искам или осъзнавам.

В този момент усетих как Святият Дух започна да ме притиска вътрешно с онова особено усещане, което не идва от вина, а от изобличение. Беше като светлина, която прониква през най-дълбоките пластове на душата и изкарва наяве въпроси, които отдавна  съм избягвал. Какво послание нося в ежедневието си? Как ме четат хората, не моите думи, а мен самия? Дали животът ми пази Божия авторитет или го поставя под съмнение?

Смущението в мен стана толкова силно, че нямаше как да го пренебрегна. И седнах да пиша това, което сега четете. Знам, че доста от вас ще се разпознаят в него. Някои ще се замислят и ще си вземат поука. Други ще го прочетат и ще продължат по стария начин. Но нито моят текст, нито вашата съвест ще променят нещо, ако не позволите на Божието слово да проникне дълбоко във вас и най-вече, ако не допуснете Святия Дух да извърши истинската промяна.

Темата е сериозна и знам, че ще разтърси сърцето ви и  ще Ви изобличи. Но аз лично смятам, че понякога изобличението е Божията милост, защото ни връща от пътя, който води надолу.

Ако погледнем назад в историята, ще видим колко лесно Божият авторитет в очите на хората е бил подкопаван от греха или лицемерието на онези, които са носили Неговото име. Израил бе предупреждаван, че ако живее беззаконно, народите ще хулят Бога заради тях. Павел повтори това на църквата в Рим: „Поради вас се хули Божието име между народите“ (Римляни 2:24). Това не е обвинение към света, а към нас, че с живота си можем да станем аргумент срещу Него.

Виждам същото и днес. Скандали с духовни водачи обикалят социалните медиите за часове, а заедно с тях се разпространява и сянката върху вярата. От опит знам, че един паднал служител никога не пада сам, с него падат и свидетелствата на всички онези, които са гледали на него като на пример за подражание, и че е достоен за доверие. И за някой това  ще стане причина никога повече да не пристъпят прага на църква.

И в Писанието имаме много примери, които са болезнени. Например синовете на Илий, които оскверняваха жертвоприношенията, и народът започна да презира Божията служба. Давид, който с греха си даде „голям повод на враговете на Господа да Го хулят“ (2 Книга на Царете 12:14). Анания и Сапфира, чиято измама пред Бога и хората доведе до сурова Божия намеса. Всички те показват едно и също – когато падне онзи, който носи Божието име, пада и доверието към Него в очите на мнозина.

Но има и другата страна. Положителна. Например Йосиф в Египет, който каза: „Как да сторя това голямо зло и да съгреша против Бога?“ (Битие 39:9), и запази чисто Божието име дори в затвора. Даниил във Вавилон, за когото враговете му казаха, че няма да намерят вина, освен ако не е във верността му към своя Бог (Даниил 6:5). Павел, който се стараеше „винаги да има чиста съвест пред Бога и пред човеците“ (Деяния 24:16). Тези хора пазеха Божия авторитет не със думи, а с цената на живота си.

Разликата между двете страни не е в обстоятелствата в живота им, а в тяхното сърце. Едните поставиха Божията чест над собствената си изгода, а другите поставиха себе си над Бога, и цената беше платена от всички, които ги следваха.

Та да се върна към случката с моя клиент. Разбрах, че въпросът не е дали ще се изкуша или ще направя грешка , все пак това е човешко. Въпросът е дали ще живея така, че всяка моя реакция, всяка дума, всяко решение да пази честта на Божието име, дори когато никой не ме гледа. И още по-дълбоко – дали ще позволя на Святия Дух да ме изобличава и оформя всеки ден, за да не се превърна в спънка за някого, който търси Бога.

Защото в крайна сметка, Божият авторитет не се нуждае от нашата защита, за да съществува. Но в очите на хората ние сме прозорец към Него. И ако този прозорец е замъглен от лицемерие, гордост или компромиси, светлината няма да достигне до тях. И тогава те няма да видят Бога , а ще видят нас, и ще отвърнат лице.

Затова, ако днес Святият Дух те изобличава, не бягай от това. Спри, погледни в сърцето си и си задай въпроса: „Пазя ли Божието име в живота си така, че то да бъде почитано, а не хулено?“ Отговорът на този въпрос ще тежи повече от всички думи, които някога си казал , без значение дали е било от амвона или при други обстоятелства

И нека не забравяме, че нашият живот е като отворена Библия, която някой чете за първи път. Хората могат никога да не чуят проповед, но винаги ще гледат теб.

И ако в очите им твоят живот направи Бог малък, ще им е трудно в последствие да Го видят велик.

Когато Божият авторитет и Божието име са пазени, вярата на хората се укрепва. Невярващите виждат пример, който съответства на посланието, и дори ако не се съгласят с него, не могат да ни обвинят в лицемерие. Когато Божият авторитет е разрушен, ефектът е обратен: спънати вярващи, ожесточени невярващи, дългогодишно петно върху свидетелството на църквата.

Защото ако в деня, когато застана пред Него, Той ме попита колко хора са повярвали заради свидетелството ми, и колко са се спънали заради него , знам че този отговор ще ми тежи вечно.