Защо Християнството не е за всеки?!

Напоследък, след многото ми срещи и разговори с вярващи, оставам с усещането, че християнството изисква много повече, отколкото мнозина днес са готови да дадат. То изисква мислене, разсъждение, четене, вникване, изпитване на духовете. Оказва се обаче, че мнозина днес разчитат и се опират единствено на „откровения от Светия Дух“, без дори да имат и най-малка представа кой е Той според Писанието.

Виждам хора със самопровъзгласени титли, с „дарби“ граничещи повече с демонични сили, отколкото с Божията сила, сцени в църквите под формата на гонене на демони, които нямат нищо общо с Бог и Писанието.  В социалните мрежи слушах как хора с ограничен умствен капацитет проклинат пастори и служители с език, пламнал от ада, отричат Троицата и принизяват Христос, сякаш това е дребна доктринална разлика, а не открито хулене на Неговото Божие естество и произход. Гледам видеа, в които вкарват мъртвец в църква и „заповядват“ на Бога да го възкреси, като че ли Всемогъщият е на разположение да изпълнява човешки прищевки.

Християнството никога не е било за тези, които търсят лесния път. Христос каза, че пътят е тесен и малцина го намират (Матей 7:14). Това е път на истина, която иска дисциплина, смирение и духовна бдителност.

Днес обаче се издигна цяла генерация от хора, които искат да заменят духовната дисциплина с театрални прояви. Виждам „пастори“ и самопровъзгласени „пророци“, и „апостоли“,  които гонят демони като на цирков манеж, размахват микрофони като магически жезли и издават заповеди, които имат повече вид на магически заклининания и са далеч от истинското Евангелие. Те крещят името на Исус, но делата им говорят, че Го познават само повърхностно. Те говорят за Светия Дух, но демонстрират дух на заблуда, защото липсва плодът на Духа – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вярност, кротост, себеобуздание и т.н (Галатяни 5:22–23).

Проблемът на посредственото християнство е, че то създава имитация на вяра. Хората се задоволяват с емоция, лесно приемат учения, които галят ухото, но избягват онези, които ги изобличават и им говорят истината.

Сега мнозина от вас ще се противопоставят и ще кажат: „Защо говориш така? Не е ли християнството за всеки? Нали Исус умря за всички? Нали всички трябва да бъдат спасени?“ Добре, но нека ви дам аргументите, поради които това твърдение е погрешно, ако се разбира повърхностно и извън контекста на Писанието.

 Христос наистина умря за всички, но не всички ще бъдат спасени

В 1 Йоан 2:2 се казва, че Исус е „умилостивление за греховете ни, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят“. Да и това означава, че изкупителната Му жертва е достатъчна за всички, но Писанието е категорично, че не всички ще приемат. А  Самият Христос ни предупреждава, че: „Мнозина са призовани, а малцина избрани“ (Матей 22:14).

В Откровение 21:8 ясно е казано, че страхливите, неверните, мерзките, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всички лъжци ще имат своята участ в огненото езеро. Това не звучи като „всеобщо спасение“.

Християнството е за всеки, но не за всекиго

Поканата на Христос е към всички (Матей 11:28 „Елате при Мене всички...“), но условията са едни и същи: отричане от себе си, носене на кръст, следване на Него (Лука 9:23). Това не е път за тези, които търсят лесно и удобно благочестие.

В Лука 14:27–33 Христос говори за цената на ученичеството т.е. да преосмислиш цената преди да тръгнеш, защото без пълно посвещение няма да завършиш пътя си.

Историята е пропита с кръвта на онези, които приеха да умрат, но не да се отрекат от Христос. В първите три века след Възкресението вярата не беше „ шоу спектакъл“.  Конференции и семинари. Тя беше престъпление срещу Римската империя, и беше наказва със смърт.

Тези хора са знаели, че вярата не е за половинчати сърца. Те са мислили, разсъждавали, познавали Писанието, излагали живота си на риск. Те не са разчитали на „моментни откровения“, а на непоклатима истина, изпитана и проверена.

Историята на Църквата показва, че истинската вяра винаги е била дело на малцина, готови да мислят, да страдат, да умират за истината. Християнството е отворено за всички като покана, но влизането през тесните врата (Матей 7:13–14) изисква нещо, което посредствеността отказва да даде, а то е пълно предаване на Христос, разумно и дълбоко вкореняване в Неговото слово, святост, дисциплина, духовно разпознаване.

Именно тези малцина ще предадат истината на идните поколения. Останалите ще продължават да търсят лесно Евангелие, което е удобно и те прави богат и щастлив.

Истинското Християнство не е за всеки

То е за онези, които мислят, познават Писанието, разпознават духовете и са готови да платят цената за ходенето си с Бога. Да, Христос умря за всички, но не всички ще бъдат спасени. Поканата е за всички, но тесният път е за малцина. Историята познава мъченици, а не актьори. Първата църква даваше живота си, днешната иска Бог да я направи богата и успешна.