Силата на слабите
Признавам, че в дълбочината на сърцето си винаги съм искал да бъда силен. Да устоявам, да не се пречупвам, да имам отговор за всяка ситуация. Но колкото повече живея с Бога, толкова повече разбирам, че Той не се впечатлява от силата, която този светът цени, и че Той не търси силни, самоуверени, самонадеяни, нито пък независими хора.
Той Търси човек със сърце, което знае, че без Него не може нищо.
Имало е моменти, в които съм бил „силен“ според
светските стандарти. Постигал съм цели, побеждавал съм трудности, борил съм се
с какво ли не, но съм оцелявал. И именно точно в тези моменти, без да съм го осъзнавал,
съм мислел, че мога да разчитам на себе си. А такива моменти вярата ми е
ставала по-повърхностна, молитвите ми са били по-редки, защото това ми е давало
усещането, че всичко е под моя контрол.
И тогава Бог е допускал да се сблъскам с нещо друго, което отново да ме накара
да се върна при Него и падна на колене.
В живота ми е имало много ситуации, но една помня ясно. Толкова силно вярвах, че ще се справя със собствените си сили, че дори забравих да се моля. Кандидатствах за добре платена работа в държавната администрация. Бях сигурен, че покривам всички условия и имах безупречно CV. Бях убеден, че нищо не може да ми попречи. Исках тази работа повече от всичко.
И точно там, в дъното на това отчаяние, чух онзи
тих, познат глас да ми казва: „Защо си помисли, че можеш сам и без Мен?“ Тогава
разбрах, че моята самоувереност и стремежът към независимост ме бяха отдалечили
от Него, а Бог искаше от мен обратното — да се науча да завися и разчитам на
Него.
Проследявайки историите на личностите в Писанията, оставам с впечатлението, че Бог винаги е работил със „слаби“ хора, които дълбоко в себе си са знаели, че са слаби. Давид срещу Голиат. Моисей срещу фараона. Петър срещу собствената си импулсивност. Павел срещу тръна в плътта. Всеки от тях имаше нещо, което го спираше да се уповава само на себе си. И именно това ги направи опасни за царството на тъмнината — защото не действаха чрез своята сила, а чрез Божията.
Изобличавам се, когато си спомня колко пъти съм искал Бог да ме направи „силен“, но всъщност съм искал сила, за да бъда независим от никого. А аз съм човек, който мрази да бъде зависим от каквото и когото да било. Но явно Бог ме обича твърде много, за да ми даде нещо, което ще ме отдалечи от Него.
Днес знам, че истинската сила не е да се справиш с всичките си проблеми и да останеш непоклатим в бурите, истинската сила е да предам всичко в Неговите ръце и да кажа: „Не мога без Теб“, „Ако ти не си с мен, не ми е нужен никой друг“. И тогава се случва чудото. Когато призная слабостта си, усещам мир, който не зависи от това кога проблема ми ще свърши или напълно изчезне.
Стигнал съм до простичката, но трудна истина , че ако искам да бъда силен по Божия начин, трябва да приема да бъда слаб по моя си. Само празното сърце може да бъде изпълнено с Неговата сила. И колкото повече се отказвам от своята „сила“, толкова повече усещам реалността на Неговата.
А ти?!