„И Сатана се преправя на ангел на светлината“ (2
Коринтяни 11:14)
Всички говорят против злото. Всички го сочат с пръст. Никой не го желае. Но
малцина успяват да го разпознаят, когато надникнат в собственото си огледало.
Живеем във време, в което злото толкова дълбоко е проникнало в човешката
душа, че доброто вече почти няма шанс. То се крие зад усмивки, зад
„благочестиво поведение“, зад добронамерен съвет. Представя се като любов, но
под нея диша завист. Представя се като загриженост, но зад нея се крие желание
за контрол. Представя се като приятелство – но чака удобен момент, за да извади
ножа.
Най-опасният предател не идва отвън. Той идва отвътре. От онзи, който си
допуснал в сърцето си. От този, с когото си се молил, когото си нахранил,
когото си нарекъл „брат“. Той не идва, за да те научи. Той идва, за да те
наблюдава, събира, трупа – не мъдрост, а материал. Не за да те издигне, а за да
те смачка, когато си най-слаб.
Днес мнозина вярващи християни са забравили откъде ги е извадил Бог.
Забравили са какви са били – блудни, разбити, изгубени. Забравили са милостта,
с която са били изкупени. И затова сега раздават присъди, преди дори сам Бог да
се е произнесъл. Шепнат, разказват, интерпретират чужди болки с хищническа
страст. Превръщат изповедта в сензация. Душевната рана – в съдържание за лична
проповед или злословие. Те не страдат за падналия. Те се хранят от падението
му. Не го водят в молитва, а го завличат в присмех. И не защото обичат
правдата, а защото ненавиждат това, което ти си приел – прошката,
възстановяването, благодатта.
Внимавай на кого се доверяваш.
Не всеки, който говори за Бог, Го познава. Не всяко изобличение е от Духа.
Много от тях са просто добре опакована омраза. Приятелства, които са били
капани. Разговори, които са били разпити. Усмивки, които са прикривали глад за
разобличение.
И когато дадеш тайната си на грешния човек – той няма да я покрие. Ще я
разчовърка. Ще я изнесе навън. Ще те осъди с нея. Ще я превърне в инструмент на
власт. В уред за срам. В оръжие. Предателят не търси правдата. Той търси трибуната. Не иска да те излекува.
Иска да те съди. Иска да изглежда праведен на твой гръб. Да блести с твоето
падение. Да бъде силен, защото си слаб.
Затова – пази сърцето си. Пази тайната си. Пази раната си. Не я
давай на всеки, който се нарича брат. Не се заблуждавай от думи и привидна
близост. Защото и Юда целуна Исус, преди да Го предаде.
И не забравяй – Исус не беше предаден от враговете
си, а от човек, който седеше на трапезата Му.
Откъс книгата ми „Предателят в мен“
Очаквайте скоро