КАК РАЗБИРАТ „СВОБОДАТА НА СЛОВОТО“ ХРИСТИЯНИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ ИЛИ „ПРАВОТО“ НА БОЖЕСТЕВНО ИЗКАЗВАНЕ.
В началото беше словото, и словото беше при Бога, и словото беше Бог (Йоан 1:1). Но в наши дни словото сякаш е при Facebook, TikTok и Twitter, а неговата "божественост" често се измерва в „ЛАЙКОВЕ“ и „СПОДЕЛЕНИЯ“. И все пак, дали това е новият закон на съвременното Християнско общество, или просто една модерна версия на Вавилонската кула?
Напоследък всеки
въоръжен с мобилно устройство и интернет твърди, че има право на лично мнение в
социалните мрежи и право да се изказва както пожелае , да казва, каквото
пожелае, да обижда, клевети, хули и уронва авторитета на божии служители с
нагласата, че не носи отговорност за изречените от него думи.
Свободата на
словото – небесен дар или дигитален хаос?
Свободата на словото е като манна от небето – дарена ни от
Бога и законите на демокрацията. Но както израилтяните в пустинята, често я
използваме безразсъдно. В социалните мрежи всеки е пророк на своето мнение, но
не всеки пророк е призван от Бога.
„Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно“ (1
Коринтяни 6:12). Това важи особено в онлайн пространството, където хората
често забравят, че думите могат да бъдат оръжие. Няма значение дали проповядваш
мир или пускаш саркастични стрели – всичко остава записано в дигиталната "Книга на живота"
(разбирай: сървърите на социалните мрежи).
Новата "Блажена планина" – секцията за
коментари
Блажени са тези, които не четат коментарите под
публикациите, защото тяхното сърце няма да се смути. Ако някога си се осмелил
да разгледаш секцията с коментари под спорна тема, знаеш, че тя прилича на
Армагедон, където "праведни" и "грешници" кръстосват
клавиатурите си.
Но нека не забравяме притчата за гредата и сламката (Матей
7:3-5). Докато осъждаме другите в коментарите, често пренебрегваме собствените
си грешки. Социалните мрежи са мястото, където моралната чистота се измерва
не в дела, а в остроумни отговори и виртуални лайкове и аплодисменти.
Дигитални фарисеи и новият храм на егото
Помниш ли фарисеите, които молеха на площадите, за да ги видят всички (Матей 6:5)? Днес те са заменени от невежи и функционално неграмотни християни- инфлуенсъри и „морални стожери“, които публикуват статуси, пълни с цитати и „истини“ пречупени през собстевното си духовно невежество. Те не търсят Божията слава, а харесванията на „виртуалното си "паство“.
Но както Исус
изгони търговците от храма (Йоан 2:15), така и социалните мрежи понякога
изгонват тези „дигитални словесни джигити“, когато алгоритъмът им блокира свещеният
им акаунт. Може би това е дигиталният еквивалент на божествения гняв? :)
В Матей 12:36 се казва: „И казвам ви, че за всяка празна
дума, която изговарят хората, ще дадат отчет в съдния ден.“ Ако това се отнася
и за публикациите в социалните мрежи, доста хора ще имат дълъг разговор с Бога. :)
Иронията е, че всички сме едновременно и фарисеи, и грешници
в това дигитално царство. И
докато се борим за повече "виртулани
последователи и фенове", нека не забравяме, че истинската стойност
на словото е в неговата способност да изгражда, а не да разрушава.
В крайна сметка,
било то в живота или онлайн, „любовта никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:8) – за
разлика от интернет връзката и търпението на хората.