Как глупостта, невежеството и некомпетентността се възцаряват пред очите ни – а на нас не ни пука!

Като скромен наблюдател на социалния и духовния хаос, искам да ви разкажа една притча в реално време. Затова, как глупостта винаги е имала власт – още от древни времена, защото народът винаги е „искал хляб и зрелища“. Но днес тя(глупостта) направо се е възкачила на трона и, о, чудо! – обявила се е за помазана от Бога.

Как глупавите завзе властта?
Това е лесно, защото обществото напоследък избира най-посредствените, най-гръмогласните и най-некомпетентните, но пък амбициозни хора. Те от своя страна осъзнаха, че не им трябва ум, за да управляват – трябва им само вярна армия от по-глупави и по-наивни от тях. Кой мисли, че „всички трябва да бъдат равни“? Кой най-лесно се манипулира? Простолюдието.

И така, започна голямата „демократизация“ на глупостта. И може би повечето от вас, както и аз сега извикваме: „О, Боже, защо ни остави в ръцете на такива? Но после се сещам за 2 Солунци 2:11:
„Затова Бог ще им прати сила на заблуда, така щото да повярват на лъжата“

И наистина е, глупостта и проститията се разпространиха с бързината на интернет вирус. Днес не се иска да имаш знания – важното е да имаш мнение. И ако мнението е достатъчно глупаво и крещящо, браво! – ти вече си част от елита на новата власт.

Ще питате какво се случи с умните и мислещите? Е, те бяха обявени за „врагове на народа“. Те бяха всячески заглушени, за да не им се чува вече гласа. Бяха обявени за „еретици“, „безполезни и никому ненужни“

Проблемът на умния човек е, че задава въпроси. А въпросите подкопават основите на властта на простите. Накрая – ако не са се адаптирали да повтарят глупостите на новата власт, ги следва съдбата на неизбежният социален и духовен линч. Обречени на тиха забрава. Историята и Обществото ще ги обявят за „неспособни да се адаптират“ или просто „не съобразили се с новата реалност“.

И ако някой си мисли, че това е просто философстване – нека се огледа. Всички виждаме какво се случва на политическия небосклон на завладяната ни държава.
• Там не управляват визионери и държавници, а клоуни, които дори не се опитват да го скрият.
• Там решенията не се взимат в полза на народа, а в полза на „висшите интереси“, които никой не смее да назове.
• Там интелигентният човек е проблем, защото не се вписва в системата на невежеството и послушанието.
А народът? Той гледа и мълчи. И ако някой все още вярва, че „ние сме демокрация“, да си отвори очите и да види реалността – демокрацията е просто фасада, зад която простотията безсрамно пирува.

И понеже не ме вълнуват само "демократичните" провеси в държавата, затова не мога да не се спра и на процесите в "Модерната Евангелска Църка".
С риск разбира се, да бъда намразен и да не получа много лайкове :)

Та, какво става в "Модерната Евангелска църква ли?"
Ами, нека ви кажа – тя се адаптира по-бързо от всичко друго! И това е единствената институция, която може да се трансформира толкова бързо. че докато мигнеш, вече е усвоила най-новите техники на модерния свят.

В нея проповедниците вече не проповядват покаяние, защото то е твърде обидно и старомодно. Те проповядват „Слово на Вяра и Позитивизъм“! Защото за тях е важно да накарат обществото на Амин-ковците, да се чувства добре! И когато ги слушаш да говорят, имам чувството, че освен Библия със себе си, трябва да нося и тълкувателен речник. Ако пък случайно искаш да ги питаш, къде пише тога което говорят, не си прави труда! Те също не знаят!

Защо да изучаваме Писанията, след като имаме събрания, които приличат повече на концерти? Вместо Евангелието на Христос, имаме „евангелие на просперитета“, което казва: „Ако вярваш силно, ще получиш кола, пари и успех, защото Бог е като банкомат – само трябва да имаш достатъчно вяра, за да избереш правилната сума!“

А какво става с тези, които искат истината? Е, те биват наричани „религиозни фанатици“, „фарисеи“, Нищо че сам Исус каза в Матей 7:14:
„Тесен е пътят, който води в живота, и малцина са, които го намират“
Малцина, наистина. Повечето предпочитат широкия път, осеян със сладки проповеди и удобни доктрини.

Ако има едно място, където глупостта и корупцията са се обединили в симбиоза, това е в малцинствените среди. Там където „църквите“ никнат като гъби, а пасторите се произвеждат на поточна линия. Достатъчно е да имаш дар слово, малко харизма и никакъв богословски фундамент, и – о, чудо! – вече си духовен водач.

Всички пастори в махалата изведнъж разбират, че Бог ги е призовал. Доказателство? Ами Бог така е казал, какво повече от това. Няма нужда от богословие, няма нужда от разбиране на Писанията, достатъчно е само „помазание“ от Св.Дух. Кой Дух? , Е питайте тях, те си знаят. Всеки амбициозен човек с микрофон и зала може да започне събрания. Щом има десетина души, значи вече има „Църква“.

Така за по-малко от месец от обикновен махленски комбинатор можеш да се превърнеш в „божий човек“, който има последователи, власт и доходи.

А какво точно проповядват?
О, нека ви кажа – никакви сложни доктрини, разбира се! Те са „просто хора от народа“ – не им трябват гръцки и еврейски, не им трябва контекст на Библията. Те имат своята проста, но работеща формула: „Бог те обича и иска да си успешен!“
И ако някой дръзне да зададе неудобни въпроси – тогава започва кампанията по дискредитиране: „Ти имаш религиозен дух!“, „Ти си Фарисей!“, „Имаш сатанински дух!“

Матей 7:15 ни предупреждава:
„Пазете се от лъжепророците, които дохождат при вас в овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.“

Но кой слуша Библията, когато има достатъчно „божии хора“, които предлагат по-изгодна версия на християнството – без кръст, без саможертва, но с обещания за „изобилен живот“ (ако, разбира се, си платиш входната такса)

Тази индустрия няма да спре, защото тя работи. Докато хората вярват, че спасението и успехът могат да се „купят“, винаги ще има някой, който ще се възползва.

Ще попитате дали има Надежда?
Ще ви кажа – има и тя е в остатъка . Винаги е имало остатък – тези, които отказват да се преклонят пред Ваал, които не се продават за евтини обещания и които предпочитат истината, дори когато тя не е приятна.

Аз знам едно – времената се менят, но Бог остава. И в крайна сметка, колкото и да се смеем сега, ще дойде моментът, когато всеки ще бъде изправен пред истината. И тогава ще се сбъдне написаното в Притчи 1:26-27:

„Аз ще се смея на вашето бедствие; ще се подигравам, когато ви постигне страх… когато ви връхлети погибелта като буря, когато ви постигне нещастието като вихрушка.“
Така че нека простотията си царува временно. Истината винаги побеждава – въпросът е кой ще я издържи докрай.