Истината, която ранява, но пък изцелява и спасява
Тази седмица, след един откровен разговор с моята съпруга, тя ме погледна в очите и ме попита:
„Защо пишеш тези неща във Facebook? Защо звучиш остро, критично? Защо не
насърчаваш, вместо да изобличаваш?“
Думите ѝ пробиха
нещо дълбоко в мен. За миг замлъкнах. В гърлото ми застана буца. И се запитах:
Наистина ли греша? Дали не съм станал суров?
Но какво да направя – да мълча ли? Да говоря ласкателно? Да замитам истината
под килима и да се правя, че всичко е наред, когато в душата ми бушува пламък?
Аз виждам. И
това, което виждам, боли.
Свидетел съм ежедневно на духовна слепота, на глупост, облечена в самочувствие,
на невежество, провъзгласено за откровение. Егоизмът се е качил на олтара и се
проповядва като "самоусъвършенстване". Гордостта вече не се крие – тя
се рекламира.
И тогава пак се
питам:
Искате ли да ви лъжа всяка неделя?
Искате ли да ви разказвам красиви приказки за вашите мечти, да ви галя с думи,
докато душите ви потъват в духовен сън? Да превърна амвона в сцена за
мотивационни речи и Божието слово в наръчник за „успех в 5 стъпки“?
Кажете ми честно:
Затова ли познахте Христос? За да бъдете успешни? За да изпълните
плановете си?
Или познахте Христос, защото разбрахте, че сте грешници, и в Него намерихте
единствения Път, Истина и Живот?
Някой нека ми
посочи – къде Исус ни учи как да осъществим мечтите си?
Къде Той ни кани към удобство, комфорт и слава?
Не, братя и сестри, благословението не е в постиженията ни, не е в кариерите и
домовете ни.
Благословението е, че името ти е записано в Книгата на Живота (Лука
10:20).
Благословението е, че си изкупен от гроба, простен чрез кръвта, възстановен с
Бога!
Но нека бъдем
честни:
Мнозина обичат мечтите си повече от Исус.
Обичат сладките лъжи повече от трудните истини.
Обичат да слушат лъжепророци, които ги омагьосват с "думи за бъдеще и
надежда", които нямат нищо общо с покаяние и кръст.
Колко от вас споделяте ежедневно лъжеучения? Колко от вас публикувате цитати от
интернет-пророци, но никога не споделяте тежките, изобличаващи думи на Божието
слово?
Ето, казвам ви
ясно:
Тази църква „Емануил“ не е духовен лунапарк.
Аз не съм продавач на близалки, нито конферансие на религиозно шоу.
Аз съм проповедник на ИСТИНАТА – онази истина, която ранява, но изцелява.
Истината, която те събужда от духовния сън и те кара да излезеш от редиците на
самоизмамата.
Истината, която ще ви направи свободни – от лъжите на Дявола, от
полуевангелието, от култа към "Аз-а".
Затова и не съм
любим. Не ме канят често. Не нося "темата на сезона", не давам
заглавия, вдъхновени от урагани и вулкани. Аз не продавам "духовни
преживявания". Аз съм тук, за да отстоявам евангелието, дори когато боли.
Кажете ми, колко
от вас с ръка на сърцето могат да кажат, че следват само Божието учение?
Колко от вас наистина защитават посланието на тази църква? Колко от вас се
срамуват от нас? Колко от вас тайно споделят други послания, а когато нашето
изобличава греха, мълчите?
Вече 12 години
съм пастир. Проповядвал съм в радост и в сълзи, в почит и в отхвърляне. Но и до
днес не съм успял да ви накарам да изберете истината като абсолютен стандарт.
Не знам колко още време ще имам...
Но докато го имам, няма да ви лъжа.
Ще говоря ясно, просто и истинно – не защото ви мразя, а защото ви обичам.
Обичам душите ви повече, отколкото удобството си.
Обичам ви така, както един пазач на стената трябва да обича народа си – като
вика, когато вижда приближаващата опасност.
Затова ви моля:
Събудете се.
Излезте от съня на духовната леност.
Прегърнете Истината, защото само тя спасява.
"Защото
ще дойде време, когато човеците няма да търпят здравото учение, но, по своите
страсти, ще си събират учители, които да ги гъделичкат по ушите..." (2 Тимотей 4:3)
Аз няма да бъда
от тези учители. И докато имам глас – ще викам.
За да чуе някой.
За да се покае някой.
За да се спаси някой.
„Затова какво
ще направите вие?“
Църкво, не говоря
това, за да ви осъдя – говоря, за да ви събудя.
Събудете се от илюзиите!
Христос не идва за булка, която си играе с идоли. Той идва за Църква, която Го
чака със светилник, пълен с масло. Не с емоции. Не с лайкове. С масло – с
присъствие, с истина, с покаяние.
Днес ви питам:
Къде са мъжете и жените на вяра, които ще кажат:
„Господи, очисти ме. Счупи всичко в мен, което не е от Теб. Направи ме
слуга, не клиент.“
Къде са младите, които ще пожертват мечтите си, за да последват Неговия призив?
Къде са родителите, които ще възпитат децата си не в успех и престиж, а в страх
от Господа?
Къде са
християните, които ще кажат:
„Господи, не търся удобен живот, търся верен път.“
„Не искам сцената, искам олтара.“
„Не искам овации, искам одобрението Ти.“
Защото, чуйте ме
добре:
Дойде време на отсяване.
Дойде време, в което Бог ще извади на светло всичко скрито.
Лицемерието ще бъде изобличено. Лъжеученията ще бъдат разобличени. Сърцата
ще бъдат претеглени на везните на Божията праведност.
И тогава – кой ще
устои?
Църквата
„Емануил“ няма да бъде част от онзи цирк, който наричат съвременно
християнство.
Ние няма да бъдем част от това шоу, в което се продават духовни услуги и се
разменят истини за аплодисменти.
Ние не търсим маса от хора – търсим остатък, верен на Господа.
Затова, ако
търсиш лека вяра – това място не е за теб.
Ако искаш мотивация без покаяние, съвети без изобличение, просперитет без
святост – ще бъдеш разочарован.
Но ако търсиш истината, ако си жаден за праведност, ако душата ти
плаче за истинско християнство,
тогава знай – тук е мястото.
Защото тази
църква няма да бъде популярна, но ще бъде вярна.
Няма да е модерна, но ще бъде свята.
Няма да гали егото ти, но ще спасява душата ти.
„И така,
покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, та да дойдат
освежителни времена от присъствието на Господа.“
(Деяния 3:19)
И ако има още
някой в тази зала, който усеща как Святият Дух го предизвиква...
Не чакай. Не бягай. Не отлагай.
Излез от
комфортната зона на религията.
Излез от привичния театър на неделната култура.
Излез от затвора на фалшивите учения.
Влез в
истината. Влез в светлината. Влез в пълнотата на Христос.
Това ще те боли. Но ще те освободи.