"ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО"

Размисли за съвестта, страха и загубеното слушане – „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си!“ ( Евреи 3:15 ) Гласът на Бога – нежният вик на Духа Бог говори. Не с гръмотевици и светкавици. Не чрез бури и природни бедствия. Той не говори нахално, не говори натрапчиво, Той говори   като тих, нежен вятър (3 Царе 19:12 Бог говори на пророк Илия: “ И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.). И ти казва: „Това не е правилно.“ „Недей да правиш това или онова. “„Стой, не ходи никъде. “ „Отиди там и направи това. “ „Моли се.“ „Постѝ.“ „Покай се.“ и т.н  Гласът на Бога не е глас на манипулиращ тиранин , а на Баща. Той не те принуждава, не влиза в сърцето си с насилие или със взлом, а стои ...

Дванадесет години проповед и едно горчиво наблюдение Дванадесет години проповядвам. Дванадесет години сея Словото с вяра, с болка, с молитви, със сълзи. И какво виждам? Много думи, малко плод. Много слушане, малко покорство. Много обещания на олтара, малко промяна в живота. Хората идват. Хората си отиват. Емоцията идва. Емоцията си отива. А Словото, което е дух и живот (Йоан 6:63), остава някъде захвърлено зад вратата на ежедневието. И когато се огледаш след години служение, усещаш как един тих въпрос се врязва в душата ти: "Господи, колко от онова, което посеях, остана живо?" 2. Паметта на църквата е вързана за емоциите, не за истината Истината, която променя съдби, рядко бива запомнена. Истината, която е меч с две остриета, рядко бива желана. Но ако по време на събранието има: Емоционален изблик, Падане на земята, Някакво знамение, тогава хората ще го помнят дълго. Не истината. Не изрязаното с Духа с...

Църквата – това свято тяло, което трябваше да бъде дом на милост, истина, вяра, покаяние и любов – днес е обхваната от дух, който не е от Бога. Наричам го „далавераджийски дух“ – защото в нея вече не се търси святост, а сделка; не се търси лице Божие, а благословение и комфорт. „Далавера“ – духовна диагноза на едно не истинско покаяло се поколение вярващи. Думата „далавера“ има странна биография в българския език. Произхожда от турската “ dalavere ” , означаваща измамна сделка , измъкване с хитрост , търговия със скрит интерес . Но ако я оставим само като езиков факт, ще я подценим. В действителност тя е много повече от дума – тя е културен симптом , народопсихология , и, за съжаление, вече и църковен дух . В България често казваме с намигване: „Той е голям далавераджия“ – не непременно с осъждане, а понякога дори със завист. Далаверата е начинът, по който човекът заобикаля нормата, преиначава морала, и намира печалба в обстоятелства, които изискват честност . Това не е прост...

Може! Не само че можеш , но  точно това правят хиляди днес. Служат. Проповядват. Пеят. Лидери са. Наричат себе си „помазаници“, обличат се със святост, говорят с увереност… но Бог  Го няма. Да, братко мой. Можеш да служиш – и Бог да не е с теб. Можеш да вършиш велики дела – и Той да не те познава. Можеш да водиш хиляди – и пак да си духовно мъртъв. Самсон разкъсваше лъвове, побеждаваше армии, носеше портите на града… но дойде един ден, в който се събуди и „ не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него .“ (Съдии 16:20) Погледни този стих. Прочети го не с очите си, а със сърцето си.  „А тя каза: Филистимците връх тебе, Самсоне! А той се събуди от съня си и каза: Ще изляза, както друг път, и ще се отърва. Но не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него.“ Този стих е ужасяващ сам по себе си . Самсон мислеше, че ще продължи "както друг път". Че ще разкъса веригите. Че дарбата му ще работи. Че Бог е все още с него… Но Бог вече беше си тръгнал. И той дори н...

Помазанието не е титла. Не е диплома. Не е плод на човешки усилия. Помазанието е святост, облечена със сила. То е дъхът на Всемогъщия върху праха на човека. Това е онзи невидим печат, който не може да се фалшифицира, не може да се купи, не може да се предаде чрез докосване от ръце, които Сам Бог не е осветил. Помазанието не прави човека важен, а го прави опасен за царството на тъмнината. Когато Божието помазание почива върху теб, дори мълчанието ти проповядва. Погледът ти разобличава. Сълзите ти сеят живот. Стъпките ти променят територии. Защото не си ти – а Великият Бог в теб, Владетелят на Вселената. Истинското помазание те разпъва преди да те издигне. То ти взема името, за да ти даде Неговото. Взема ти гласа, за да говори чрез теб. Взема ти ръцете, за да изцелява. Взема ти живота – за да живее в теб! То е товар от небето, който човек не може да носи, ако Бог не живее в него. То е онази необяснима тежест, при която всичко в теб трепери, но не можеш да избягаш. То е викът в нощта, кой...

„ Сине човешки, ти живееш всред дом на бунтовници, които имат очи за да виждат, но не виждат, които имат уши за да чуват, но не чуват; защото са бунтовен дом. ...“  (Езекил 12:2) Има нещо по-страшно от празна църква  – и това е църква, пълна с хора, без страх Божий . Пеем песни, въздигаме ръце, отваряме библиите си – но сърцата остават заключени . Проповед след проповед пада като семе върху камък. Духът говори, но душата спи. Словото идва, но не стига до костите. Ние не сме народ, който не знае. Ние сме народ, който знае, но не се покорява . И затова сърцето на Господа плаче. Не защото не ни обича, а защото Неговият глас се удря в стени от религия, гордост и апатия. ЗАЩО ХОДЯТ В БОЖИЯ ДОМ, НО НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ? „Този народ се приближава до Мене с устата си, и Ме почита с устните си, но сърцето им стои далеч от Мене…“ (Исая 29:13) ПРИМЕР: Израел в пустинята (Изход – Числа) Те ядоха от манната. Видяха морето да се разделя. Чуха гласа от планината. Но 40 години в Божието ...