КАК ЗАГЛУШАВАМЕ БОЖИЯ ГЛАС В НАС?
Размисли за съвестта, страха и загубеното слушане –
„Днес, ако
чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си!“
(Евреи 3:15)
Гласът на Бога
– нежният вик на Духа
Бог говори. Не с
гръмотевици и светкавици. Не чрез бури и природни бедствия. Той не говори нахално,
не говори натрапчиво, Той говори като
тих, нежен вятър (3 Царе 19:12 Бог говори на пророк Илия: “ И словото му
каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и
голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не
бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир
земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.). И ти
казва:
„Това не е правилно.“ „Недей да правиш това или онова. “„Стой, не ходи никъде. “ „Отиди там и направи това. “ „Моли се.“ „Постѝ.“ „Покай
се.“ и т.н
Гласът на Бога не
е глас на манипулиращ тиранин, а на Баща. Той не те принуждава, не влиза в
сърцето си с насилие или със взлом, а стои и най-нормално си чука на врата
на сърцето ти:
„Ето, стоя на
вратата и хлопам…“(Откровение
3:20)
И може би това е
проблемът: че така Божият глас може лесно да бъде заглушен или затъпен.
КАК ОБАЧЕ СЕ
СЛУЧВА ИСТИСНКОТО ЗАГЛУШАВАНЕ НА БОЖИЯ ГЛАС?!
Нека ви разкажа позната история. Историята на Седрах, Мисах и Авденаго!
Дан.3 гл. Вавилон. Град на величие, но и на робство. Империя на прогреса, но и на идолопоклонство. Царят – Навуходоносор – построява златен образ и заповядва всички да се поклонят пред него. Това не е само архитектурен проект – това е духовен тест. Изискването е ясно:
„Щом чуете
звука на музиката… паднете и се поклонете. Който не се поклони, ще бъде
незабавно хвърлен в огнената пещ.“ (Дан. 3:5–6)
Тук не става дума
просто за поклон – а за глобално, държавно подчинение на съвестта чрез
страх.
Тримата юдеи – Анания,
Мисаил и Азария (еврейските имена), познати с вавилонските си титли: Седрах,
Мисах и Авденаго – стоят прави.
Всички други се
покланят.
Слугите, съветниците, управителите, началниците… Дори юдеи, дори религиозни
водачи.
Те тримата – не.
Те не викаха. Не
протестираха. Не правиха конференции и семинари. :)
Те просто не се поклониха. Те бяха
забелязани именно защото не се сляха с тълпата.
ИЗКУШЕНИЕТО НА
КОМПРОМИСА
Навуходоносор ги
извиква и им дава втори шанс:
„Истина ли е, че
вие не се покланяте? Ще ви дам още една възможност... но ако не го направите,
кой бог ще ви избави?“ (Дан. 3:14–15)
Ето ги думите на
духа на този свят:
- „Поклони се. Само веднъж.“
- „Може после пак да си вярваш.“
- „Нали Бог гледа сърцето.“
- „Бъди дипломат. Не бъди фанатик.“
Но скъпи мои вярата
не търгува с истината. Не преговаря с ада. Не се пазари със системата.
СЪВЕСТТА –
ПЪРВИЯТ ОРГАН НА СЛУШАНЕ
„ По това, че
те показват действието на закона написано на сърцата им, на което
свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги
оправдават), 16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на
човеците според моето благовестие..“ (Римляни 2:15)
Съвестта е духовният
слухов апарат на душата. Ако тя е притъпена, изкривена или продадена –
Божият глас вече не достига до нас.
Съвестта е вътрешният
трибунал/съд на човека, гласът, чрез който Духът Божий шепне в дълбините на
личността кое е право и кое е зло . Това е най-интимната територия, където Бог
изговаря закона Си на сърцето, още преди да са написани на скрижалите.
Когато обаче
врагът чрез властта – политическа, религиозна или социална – започне да диктува
на съвестта какво да смята за добро и зло, това вече е акт на узурпация/
завземане на божествената територия.
ПРИНУДА НА
СЪВЕСТТА – НАСИЛИЕТО НА СИСТЕМАТА
➤ Какво означава това?
Съвестта е
вътрешната светиня на човека – там, където Бог говори на душата.
Да упражняваш натиск върху съвестта означава да се стремиш да накараш някого
да отстъпи от вътрешната си истина, да се съгласи външно с нещо, което
вътрешно отрича.
Това е психологическо изнасилване на духовния човек.
Навуходоносор не
искаше само телата им да се поклонят, а съвестта им да се съгласи.
Искаше не просто външен жест, а вътрешна капитулация.
И така, всеки
път, когато не послушаме Божия глас, съвестта се подтиска.
Не умира веднага но Оглушава бавно. Павел нарича това „прегоряла съвест“
(1 Тим. 4:2) – Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят
от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято
съвест е прегоряла, като кожа, обгорена от много изгаряния – нечувствителна.
СТРАХЪТ –
НАЙ-ТИХИЯТ УБИЕЦ НА БОЖИЯ ГЛАС
Страхът не крещи.
Той говори тихо, Но те парализира.
Той ти казва:
- „Ами ако останеш сам?“
- „Ами ако те унижат?“
- „Ами ако не се справиш?“
- „Ами ако загубиш това, което обичаш?“
МАНИПУЛАЦИЯ НА СТРАХА –
ТЪНКИЯТ ИНСТРУМЕНТ НА ДЯВОЛА
Навуходоносор казва: „А
ако не се поклоните… ще бъдете незабавно хвърлени в огнената пещ.“ (Дан. 3:6)
И добавя: „Кой е онзи бог, който ще ви избави от ръцете ми?“ (Дан. 3:15)
Това не е просто заплаха. Това е изграждане на атмосфера на неизбежност.
Целта не е да ти обяснят защо да се поклониш.
Целта е да те накарат да се поклониш от страх, а не от убеждение.
И тогава гласът
на Бога започва да се бие с гласа на страха…
…и повечето от нас избират сигурността пред Истината.
Днешният Вавилон
иска да превземе съвестта, като я заглуши.
- Вавилон иска да управлява чрез
страх, а не чрез истина.
И така се появява Съвремената диктатура, която иска да застанеш на колене, пред:
- Медийна тирания – ако не кажеш „правилното нещо“,
биваш „заменен“ изтрит, опозорен. Това е дигитална форма на коленичене.
- Корпоративна лоялност – трябва да се усмихваш на каузи, в
които не вярваш, само за да останеш „част от екипа“.
- Църковен конформизъм – има църкви, където истинските
вярващи мълчат, защото се страхуват от „горните“, които диктуват какво
може да се проповядва.
- Това е диктат на системата върху
душата.
Това е духовен тоталитаризъм, който не се задоволява с подчинение, а изисква пълно преклонение.
Но Бог търси онези, които ще останат прави – в съвестта, в стойката, и в увереността си в Него.
- Медийна тирания – ако не кажеш „правилното нещо“,
биваш „заменен“ изтрит, опозорен. Това е дигитална форма на коленичене.
КОГА БОЖИЯТ ГЛАС СПИРА ДА ГОВОРИ?
Телефон, интернет, социални мрежи, реклами. И т.н и се чудим защо не чуваме Бог? Божият глас не се състезава с Фейсбук. Той не натрапва Словото Си чрез ТикТок, А когато душата ти е пренаситена от шум, дори когато Бог говори – ти не Го различаваш.
Суетата – потопът от безсмислено шумене
Суетата заглушава Божия глас по по-хитър начин – не чрез активна съпротива, а чрез отвличане на вниманието.
Суетата не казва: „Няма Бог.“
Тя казва: „Нямам време.“
Тя запълва всяка празнота със съдържание, всяка тишина с шум, всяко търсене – с нещо „по-спешно“.„...грижите на този свят и прелестта на богатството заглушават Словото и то не дава плод.“ (Матей 13:22)
Суетата е духовен шум, който не е непременно грях, но е постоянно разсейване, което прави душата неспособна да слуша. Сърцето става претрупано, и както препълнено кошче не може да приеме нищо повече – така и душата не побира Божия глас.
Бунтът – съзнателното отказване от послушание. Бунтът е най-директният начин за заглушаване на Божия глас – не защото човек не чува, а защото не желае да слуша. Тук вече няма колебание, няма объркване. Тук има ясна позиция: „Знам какво Бог казва – но не искам това.“, „Ще направя каквото реша, независимо от Словото.“ Бунтът е духовна арогантност – той пренебрегва Божията воля като нещо второстепенно. Заглушаването тук е инато, активно, упорито.
Заглушаването на Божия глас е процес, а не момент. То започва с малък компромис, преминава през страха, подсилва се със суетата, и завършва с бунт и накрая с прегоряла или умряла съвест, и вече няма морален стожер, който да държи човека далеч от греха.
И когато този път бъде извървян, човек се озовава в духовна пустиня – не защото Бог е спрял да говори, а защото сърцето е отучено да слуша.