ДУХОВНАТА ГЛУХОТА НА ДНЕШНАТА ЦЪРКВА - ИДВАТ ПРИ ГОСПОДА, НО НЕ ГО СЛУШАТ
„Сине човешки, ти живееш всред дом на бунтовници, които имат очи за да виждат, но не виждат, които имат уши за да чуват, но не чуват; защото са бунтовен дом....“ (Езекил 12:2)
Има нещо
по-страшно от празна църква – и това е църква, пълна с хора, без страх
Божий.
Пеем песни, въздигаме ръце, отваряме библиите си – но сърцата остават
заключени.
Проповед след проповед пада като семе върху камък.
Духът говори, но душата спи.
Словото идва, но не стига до костите.
Ние не сме народ,
който не знае.
Ние сме народ, който знае, но не се покорява.
И затова сърцето на Господа плаче. Не защото не ни обича,
а защото Неговият глас се удря в стени от религия, гордост и апатия.
ЗАЩО ХОДЯТ В БОЖИЯ ДОМ, НО НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ?
„Този народ се
приближава до Мене с устата си, и Ме почита с устните си, но сърцето им стои
далеч от Мене…“
(Исая 29:13)
ПРИМЕР: Израел в пустинята (Изход –
Числа)
Те ядоха от
манната. Видяха морето да се разделя. Чуха гласа от планината.
Но 40 години в Божието присъствие не ги направиха покорни.
Защо? Защото сърцето им никога не излезе от Египет.
„Умът им остана робски, въпреки че
телата им бяха свободни.“
Те искаха чудеса, но не и глас.
И когато Господ каза: „Елате при Мен“, те отговориха: „Говори
ти, Моисее, а ние ще слушаме.“
Те предпочетоха посредник, защото гласът на Бога изисква живот на
жертвеник.
ЗАЩО НЕ
ОБНОВЯВАТ УМА СИ?
„Не се
съобразявайте с този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си…“
(Римляни 12:2)
Обновяването изисква смирение – признание, че досегашният начин на мислене е бил погрешен или недостатъчен. Но човешката природа е горделива. Смирението е болезнен процес, защото убива егото. Обновеният ум изисква „да се съблече старият човек“ – а това често боли.
Няма обновяване без Светия Дух. Умът на човека, който не е просветен от Бога, остава под властта на „бога на този свят“ (Сатана), който „ослепява умовете на невярващите“.
Мнозина искат нов
живот, но не искат нов ум.
Те искат изцеление на тялото, но запазване на стария начин на мислене.
Те искат обещанията на Евангелието, но не и процеса на покаянието.
Защо не знаят?
Защото не слушат. Защото не се гледат в огледалото на Словото.
Те идват в църква за да се утвърдят,
не да се променят.
Искат да слушат за благодат, но не и за кръст.
Искат насърчение, но не желаят изобличение.
Искат да се чувстват комфртно, но не се стремят към святост.
Най-големият
дефицит в църквата днес не е липса на дарби,
не е липса на знание, а на страх от Господа.
„Слушатели на
Словото, но не изпълнители… те се самозалъгват.“
(Яков 1:22)
Църквата
днес се е превърнала в публика, не и в армия.
Ръкопляскаме на истината, но не искаме да я живеем.
Казваме „амин“, но не казваме „ето ме, Господи.“
КОГАТО СЛОВОТО НЕ СЕ ЧУВА – ИДВА БОЖИЯТ ГНЯВ
„Защото когато
говорих, не слушахте; когато виках, не отговорихте – затова и Аз ще се смея на
вашето бедствие…“
(Притчи 1:24–26)
Божият гняв е бавен – но никога без причина. Той не е импулсивен – а търпеливо отложен до последния възможен миг. И когато вратата се затвори – тогава онези, които не чуха, започват да викат.
ГНЯВЪТ НА
АГНЕЦА – ОГЪН СЛЕД МИЛОСТТА
Това е
парадокс: Агнецът –
символ на жертвена любов – има гняв?
Да. Защото никой не гневи Бога повече от този, който отхвърля Неговата кръв с
безразличие.
– Той даде
всичко.
– Плати с всичко.
– Изпрати Словото Си.
– Предложи спасение.
Но когато нито
милостта, нито дълготърпението Му докоснат сърцето –
тогава остава само гняв.
„Защото нашият Бог е и огън пояждащ.“ (Евреи 12:29)
– За едни –
огънят ще пречисти.
– За други – огънят ще унищожи.
Това не е друг
Бог. Това е същият Бог, който прости на Давид и погуби Саул.
Същият Бог, който прегърна блудния син и затвори вратата пред неразумните
девици.
Същият Бог, който прати Христос – и ще прати също Деня на Съда.
Ако не слушаш Бога, обиждаш Словото Му, обиждаш жертсвата Му, Обиждаш присъствието Му!
Нека днес
църквата спре да идва на събрания, и започне да идва при Бога.