Дванадесет години по-късно: Слово, което се забравя, и критерии, които Бог никога не е поставял
Дванадесет години проповед и едно горчиво наблюдение
Дванадесет години проповядвам.
Дванадесет години сея Словото с вяра, с болка, с молитви, със сълзи.
И какво виждам?
- Много
думи, малко плод.
- Много
слушане, малко покорство.
- Много
обещания на олтара, малко промяна в живота.
Хората идват. Хората си отиват.
Емоцията идва. Емоцията си отива.
А Словото, което е дух и живот (Йоан 6:63), остава някъде захвърлено зад
вратата на ежедневието.
И когато се огледаш след години служение, усещаш как един тих въпрос се
врязва в душата ти:
"Господи, колко от онова, което посеях, остана живо?"
2. Паметта на църквата е вързана за емоциите, не за истината
Истината, която променя съдби, рядко бива запомнена.
Истината, която е меч с две остриета, рядко бива желана.
Но ако по време на събранието има:
- Емоционален
изблик,
- Падане
на земята,
- Някакво
знамение,
тогава хората ще го помнят дълго.
Не истината.
Не изрязаното с Духа слово.
А шоуто. Емоцията. Спектакъла.
Божият Дух стене, когато Неговото Слово се разменя за духовен карнавал.
3. Изкривеният критерий за "помазание"
Днес мнозина измерват помазанието не по покорството на Словото, а по броя
на „чудесата“ и „знаменията“, които виждат.
Ако пасторът:
- не
изцелява на място,
- не
гони демоните със съвършено шоу,
- не
изговаря свръхестествени подробности за живота ти,
тогава го обявяват за "не помазан".
"Искаме чудеса, искаме изцеления, искаме усещане!" — викат.
Но не искат:
- Истината,
която ще ги накара да умрат за себе си.
- Пророческото
слово, което ще разпори маските им.
- Покаянието,
което ще ги изтръгне от удобния религиозен сън.
4. Христос не винаги блестеше със знамения, но
винаги кроеше пътища към сърцата
Исус не вървеше със спектакъл подръка.
Имаше дни, в които Той само учеше. Само говореше. Само проповядваше Царството.
И много от учениците Му се отвърнаха от Него:
"Оттогава мнозина от учениците Му се върнаха назад и не ходеха вече с
Него."
(Йоан 6:66)
Защо?
Защото думите Му бяха твърди.
Истината е твърда за сърце, което иска шоу.
5. Бог никога не е измервал Своя служител по броя
на чудесата
"По плодовете им ще ги познаете."
(Матей 7:16)
Не по емоциите.
Не по сензациите.
По плодовете на живота, на покаянието, на святостта.
Днес Бог пита:
- "Роди
ли се смирение от твоята проповед?"
- "Изгоряха
ли оковите на греха в нечия душа?"
- "Запали
ли се нечие сърце за Мен?"
Това е истинското чудо, което небето отбелязва.
6. Иронията на съвременната вяра
Днес искаме:
- Пасторът
да бъде духовен „супергерой“ — не човек, но полу-бог.
- Да
ходи върху водата, да вика огън от небето и да чете мислите на хората.
- Да
бъде пророк, лекар, психолог и шоумен едновременно.
Но не искаме да му позволим да бъде просто вестител на Словото — както е наредил
Господ.
Въпросът не е дали пасторът е свръхестествен.
Въпросът е дали ти си приел простата истина на Словото и си позволил на Духа да
те променя.
Скъпи братко и сестро...
Истинското чудо не е в падането на земята - Истинското чудо е в падането на
гордостта ти.
Истинското чудо не е в прогонването на демоните от сцената-Истинското чудо е в
прогонването на бунта и лъжата от сърцето ти.
Истинското помазание не е в спектакъла, а в разтърсването на душата от Словото на Живия Бог.
Не търси свръхестествен пастор.
Стани свръхестествено покорен ученик на Христос.
И когато Църквата започне да жадува не за шоуто, а за Словото,
не за ръкоплясканията, а за Божия глас,
тогава ще видим истинското съживление.
И тогава чудесата ще ни следват.
А не ние тях. (Марк 16:17-18)
Амин.