БОЖИЕТО ПОМАЗАНИЕ – ОГЪН ОТ СВЯТИЯ, КОЙТО НЕ МОЖЕ НИКОЙ ДА УГАСИ!
Помазанието не е титла. Не е диплома. Не е плод на човешки усилия. Помазанието е святост, облечена със сила. То е дъхът на Всемогъщия върху праха на човека. Това е онзи невидим печат, който не може да се фалшифицира, не може да се купи, не може да се предаде чрез докосване от ръце, които Сам Бог не е осветил.Помазанието не прави човека важен, а го прави опасен за царството на тъмнината. Когато Божието помазание почива върху теб, дори мълчанието ти проповядва. Погледът ти разобличава. Сълзите ти сеят живот. Стъпките ти променят територии. Защото не си ти – а Великият Бог в теб, Владетелят на Вселената. Истинското помазание те разпъва преди да те издигне. То ти взема името, за да ти даде Неговото. Взема ти гласа, за да говори чрез теб. Взема ти ръцете, за да изцелява. Взема ти живота – за да живее в теб!То е товар от небето, който човек не може да носи, ако Бог не живее в него. То е онази необяснима тежест, при която всичко в теб трепери, но не можеш да избягаш. То е викът в нощта, който никой не чува, освен Бог.Помазанието е огън. Не онзи, който топли, а онзи, който поглъща. Който изгаря всичко нечисто в теб, докато от теб не остане само Христос. Който превръща езика ти в меч, сърцето ти в олтар, а живота ти в жертва. Неудобна. Неудобна за света, религията и плътта. Но угодна на Бога.Помазанието те отделя. Изолира те. Пречупва те. Убива всичко светско в теб. Защото не можеш да бъдеш Божий съд и да си пълен със себе си. Затова толкова малко са истински помазаните – защото са минали през пещта на унижението, през глинената яма на самотата, през нощта на предателството…Но са оживели. Не защото са силни, а защото Бог е решил да ги ползва.И не се дава на онези, които го искат, за да бъдат велики. А на онези, които плачат в тайно и казват: „Боже, ако не дойдеш с мен, не ме пращай никъде.“Помазаният не стои в светлината на прожекторите – той стои в сянката на Кръста.Защото помазанието не е за онези, които искат аплодисменти – а за онези, които са готови да умрат на скрития олтар.И ако си един от тях… тогава не просто ще изтръпнеш, а ще гориш.
Помазанието не е титла. Не е диплома. Не е плод на човешки усилия. Помазанието е святост, облечена със сила. То е дъхът на Всемогъщия върху праха на човека. Това е онзи невидим печат, който не може да се фалшифицира, не може да се купи, не може да се предаде чрез докосване от ръце, които Сам Бог не е осветил.
Помазанието не прави човека важен, а го прави опасен за царството на тъмнината. Когато Божието помазание почива върху теб, дори мълчанието ти проповядва. Погледът ти разобличава. Сълзите ти сеят живот. Стъпките ти променят територии. Защото не си ти – а Великият Бог в теб, Владетелят на Вселената.
Истинското помазание те разпъва преди да те издигне. То ти взема името, за да ти даде Неговото. Взема ти гласа, за да говори чрез теб. Взема ти ръцете, за да изцелява. Взема ти живота – за да живее в теб!
То е товар от небето, който човек не може да носи, ако Бог не живее в него. То е онази необяснима тежест, при която всичко в теб трепери, но не можеш да избягаш. То е викът в нощта, който никой не чува, освен Бог.
Помазанието е огън. Не онзи, който топли, а онзи, който поглъща. Който изгаря всичко нечисто в теб, докато от теб не остане само Христос. Който превръща езика ти в меч, сърцето ти в олтар, а живота ти в жертва. Неудобна. Неудобна за света, религията и плътта. Но угодна на Бога.
Помазанието те отделя. Изолира те. Пречупва те. Убива всичко светско в теб. Защото не можеш да бъдеш Божий съд и да си пълен със себе си. Затова толкова малко са истински помазаните – защото са минали през пещта на унижението, през глинената яма на самотата, през нощта на предателството…
Но са оживели. Не защото са силни, а защото Бог е решил да ги ползва.
И не се дава на онези, които го искат, за да бъдат велики. А на онези, които плачат в тайно и казват: „Боже, ако не дойдеш с мен, не ме пращай никъде.“
Помазаният не стои в светлината на прожекторите – той стои в сянката на Кръста.
Защото помазанието не е за онези, които искат аплодисменти – а за онези, които са готови да умрат на скрития олтар.
И ако си един от тях… тогава не просто ще изтръпнеш, а ще гориш.