"ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО"

Слово, което не води до трансформация – до истинска, реална, вътрешна промяна – не е слово от Бога! Послание, което не прониква в най-дълбоките пластове на сърцето ви, за да изобличи скритите ви грехове, да разтърси душата ви и да ви доведе до покаяние, възстановяване и изцеление – това не е Евангелието, което Исус Христос проповядваше! Днес Църквата, според моите наблюдения, се изправя пред едно трагично разделение. Имаме два вида проповедници: – Едните галят ухото, милват егото и хранят душите със захаросани слова – безопасни, политически коректни, и лишени от сила. – Другите, макар и по-малко на брой, все още дръзват да говорят Истината – неразредена, неудобна, но спасителна. Те не правят компромис с Бога и не изкривяват Неговото Слово, за да се харесат на хората. Днес за голямо съжаление истинската Църква Христова, се е превърнала в „Повърхностни религиозни консуматори“   За да разберем по-добре този термин, е важно да го анализираме детайлно: 1. Консуматорски подх...

Размисли за съвестта, страха и загубеното слушане – „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си!“ ( Евреи 3:15 ) Гласът на Бога – нежният вик на Духа Бог говори. Не с гръмотевици и светкавици. Не чрез бури и природни бедствия. Той не говори нахално, не говори натрапчиво, Той говори   като тих, нежен вятър (3 Царе 19:12 Бог говори на пророк Илия: “ И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.). И ти казва: „Това не е правилно.“ „Недей да правиш това или онова. “„Стой, не ходи никъде. “ „Отиди там и направи това. “ „Моли се.“ „Постѝ.“ „Покай се.“ и т.н  Гласът на Бога не е глас на манипулиращ тиранин , а на Баща. Той не те принуждава, не влиза в сърцето си с насилие или със взлом, а стои ...

Дванадесет години проповед и едно горчиво наблюдение Дванадесет години проповядвам. Дванадесет години сея Словото с вяра, с болка, с молитви, със сълзи. И какво виждам? Много думи, малко плод. Много слушане, малко покорство. Много обещания на олтара, малко промяна в живота. Хората идват. Хората си отиват. Емоцията идва. Емоцията си отива. А Словото, което е дух и живот (Йоан 6:63), остава някъде захвърлено зад вратата на ежедневието. И когато се огледаш след години служение, усещаш как един тих въпрос се врязва в душата ти: "Господи, колко от онова, което посеях, остана живо?" 2. Паметта на църквата е вързана за емоциите, не за истината Истината, която променя съдби, рядко бива запомнена. Истината, която е меч с две остриета, рядко бива желана. Но ако по време на събранието има: Емоционален изблик, Падане на земята, Някакво знамение, тогава хората ще го помнят дълго. Не истината. Не изрязаното с Духа с...

Църквата – това свято тяло, което трябваше да бъде дом на милост, истина, вяра, покаяние и любов – днес е обхваната от дух, който не е от Бога. Наричам го „далавераджийски дух“ – защото в нея вече не се търси святост, а сделка; не се търси лице Божие, а благословение и комфорт. „Далавера“ – духовна диагноза на едно не истинско покаяло се поколение вярващи. Думата „далавера“ има странна биография в българския език. Произхожда от турската “ dalavere ” , означаваща измамна сделка , измъкване с хитрост , търговия със скрит интерес . Но ако я оставим само като езиков факт, ще я подценим. В действителност тя е много повече от дума – тя е културен симптом , народопсихология , и, за съжаление, вече и църковен дух . В България често казваме с намигване: „Той е голям далавераджия“ – не непременно с осъждане, а понякога дори със завист. Далаверата е начинът, по който човекът заобикаля нормата, преиначава морала, и намира печалба в обстоятелства, които изискват честност . Това не е прост...