"ОЧИТЕ НА СЪРЦЕТО"

Може! Не само че можеш , но  точно това правят хиляди днес. Служат. Проповядват. Пеят. Лидери са. Наричат себе си „помазаници“, обличат се със святост, говорят с увереност… но Бог  Го няма. Да, братко мой. Можеш да служиш – и Бог да не е с теб. Можеш да вършиш велики дела – и Той да не те познава. Можеш да водиш хиляди – и пак да си духовно мъртъв. Самсон разкъсваше лъвове, побеждаваше армии, носеше портите на града… но дойде един ден, в който се събуди и „ не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него .“ (Съдии 16:20) Погледни този стих. Прочети го не с очите си, а със сърцето си.  „А тя каза: Филистимците връх тебе, Самсоне! А той се събуди от съня си и каза: Ще изляза, както друг път, и ще се отърва. Но не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него.“ Този стих е ужасяващ сам по себе си . Самсон мислеше, че ще продължи "както друг път". Че ще разкъса веригите. Че дарбата му ще работи. Че Бог е все още с него… Но Бог вече беше си тръгнал. И той дори н...

Помазанието не е титла. Не е диплома. Не е плод на човешки усилия. Помазанието е святост, облечена със сила. То е дъхът на Всемогъщия върху праха на човека. Това е онзи невидим печат, който не може да се фалшифицира, не може да се купи, не може да се предаде чрез докосване от ръце, които Сам Бог не е осветил. Помазанието не прави човека важен, а го прави опасен за царството на тъмнината. Когато Божието помазание почива върху теб, дори мълчанието ти проповядва. Погледът ти разобличава. Сълзите ти сеят живот. Стъпките ти променят територии. Защото не си ти – а Великият Бог в теб, Владетелят на Вселената. Истинското помазание те разпъва преди да те издигне. То ти взема името, за да ти даде Неговото. Взема ти гласа, за да говори чрез теб. Взема ти ръцете, за да изцелява. Взема ти живота – за да живее в теб! То е товар от небето, който човек не може да носи, ако Бог не живее в него. То е онази необяснима тежест, при която всичко в теб трепери, но не можеш да избягаш. То е викът в нощта, кой...

„ Сине човешки, ти живееш всред дом на бунтовници, които имат очи за да виждат, но не виждат, които имат уши за да чуват, но не чуват; защото са бунтовен дом. ...“  (Езекил 12:2) Има нещо по-страшно от празна църква  – и това е църква, пълна с хора, без страх Божий . Пеем песни, въздигаме ръце, отваряме библиите си – но сърцата остават заключени . Проповед след проповед пада като семе върху камък. Духът говори, но душата спи. Словото идва, но не стига до костите. Ние не сме народ, който не знае. Ние сме народ, който знае, но не се покорява . И затова сърцето на Господа плаче. Не защото не ни обича, а защото Неговият глас се удря в стени от религия, гордост и апатия. ЗАЩО ХОДЯТ В БОЖИЯ ДОМ, НО НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ? „Този народ се приближава до Мене с устата си, и Ме почита с устните си, но сърцето им стои далеч от Мене…“ (Исая 29:13) ПРИМЕР: Израел в пустинята (Изход – Числа) Те ядоха от манната. Видяха морето да се разделя. Чуха гласа от планината. Но 40 години в Божието ...