БОГ Е БАЩА, А НЕ ТЪРГОВЕЦ
(Когато престанеш да Му продаваш любовта си, ще разбереш какво значи да бъдеш дете)
Във време като днешното, когато вярата често се измерва с постове в
социалните мрежи, а благословенията – с банкови преводи, се чудя… Кога Бог
престана да бъде наш Баща (Отец), както пита Христос в Матей 7:9 („Или кой човек от вас, ако му поиска
синът му хляб, ще му даде камък?“ ) и започна да бъде възприеман
като банкер? Кога престанахме да се молим с надеждата на синове и започнахме да
преговаряме с Него с глас на клиенти?
Съвременното
християнство често изглежда като вяра, поставена на конвейер: ти пусни
молитвата – Той ще пусне благословението. Дай десятък – ще получиш изобилие.
Спази трите поста – ето ти изцеление. Стани в 5 сутринта да се молиш 30 дни – и
ще получиш духовен пробив. Но къде остава живата връзката? С какви очи Бог ни
гледа, отнасяйки се така към Сина Му, които вместо да търсят лицето на Сина, търсят
ръцете Му?
Бог не е банкомат.
Не е и машина за сбъдване на желания.
Той е Баща.
Неговата цел
никога не е била да купува нашето внимание, защото не се нуждае от него. Той го заслужава – защото е обичал, още преди
да сме изрекли първата си дума, преди да сме направили първата си крачка, преди
да сме избрали да Го обичаме.
„С вечна любов
те възлюбих; затова издържах дълго и ти оказвах милост“ (Йеремия 31:3).
Но тази вечна
любов често остава неразпозната, защото търсим „условия“, а не лице. И така,
Този, Който е излял кръвта Си за нас, се оказва затрупан от молби, но игнориран
в по-голямата част от живота ни.
Пазар на вяра
– болестта на съвременното сърце
И понеже в последните
години все повече и повече сме залети от вълната на пазарна икономика и духовен
маркетинг, в нас се възпитава пазарна логика и нюх към далаверата, затова пренасяме тази
логиката на пазара и върху небето. „Ако постя, ще получа“; „Ако се проваля, ще
бъда наказан“; „Ако дам достатъчно, ще ме обича повече“. Зад всичко това
прозира едно разтърсващо обвинение: че Бог не ни обича без условия.
Но това е лъжа. Една голяма заблуда
превърнала Бог е търговец. И в умовете
ни чрез умели манипулации ни се внушава и изгражда образ, че Бог стои зад
небесния щанд с ръце, скръстени върху касов апарат, и чака да „платиш“ с
достатъчно молитви, десятъци, билети за вход на конференции и постове, за да ти
даде „продукта“: здраве, работа, съпруг/а, нова кола и, ако си наистина щедър –
чудо.
Но любовта на кой Баща се измерва в подобни маркетингови трикове?! Не я ли излива Той безрезервно, без остатък. Кой баща би направил сделка с детето си, за да му даде любов и да го благослови?! Бог е любов и всичко, което получаваме е благодарение на неговата същност, а не за базата на сделка.
А ние... Ние се
опитваме да „му я върнем“ с добра воля и дела – сякаш можем да изплатим
безценната кръв с дребни монети на саможертви и духовна дисциплина. Няма логика
да се опитваш да върнеш дар, който никога не е искал да бъде върнат. Защото е ти
е бил даден и споделен с любов.
Да се молиш не
за да получиш, а защото си получил
Когато детето
плаче нощем, майката не казва: „Първо плати, после ще те прегърна.“ Тя се
втурва. Заради любовта. Заради връзката. Заради това, че не може да не
отговори. Бог не е по-малко Баща от една земна майка.
„Ако вие, като
сте зли, умеете да давате добри дарове на децата си, колко повече вашият
небесен Отец…“ (Матей
7:11)
Той не чака
нашите заслуги. Той чака нашето сърце. Не за да го възнагради, а за да го
възроди.
И когато
най-накрая спрем да Му говорим като на началник, когато престанем да сключваме
сделки в молитва, когато престанем да „плащаме с вяра, за да получим
благословения“ – тогава се случва чудото: Той ни нарича „Син Мой“, „Дъще моя“
Не защото сме много заслужили. А защото сме си Негови.
Кръстът – не е
транзакция, а трансформация
Ако Бог беше
търговец, Кръстът би бил най-неизгодната сделка в историята. Един невинен – за
милиарди виновни. Но Бог не смята така. Защото не продава, а обича. Не
начислява, а прощава.
Търговецът
чака печалба. Бащата чака завръщане.
Търговецът брои. Бащата прощава.
Търговецът иска сделка. Бащата иска дете.
И ако някога се
почувстваш сякаш не заслужаваш, сякаш си далеч, счупен, беден духом – тогава си
най-близо. Тогава си на прага на дома. Не защото си донесъл нещо, а защото си
се върнал.
„Когато той
беше още далеч, баща му го видя и се смили; и като се затече, хвърли се на
врата му и го целуваше“
(Лука 15:20).
(Синът нямаше нищо да предложи, но получи всичко.)
Бог не те иска
защото имаш какво да Му дадеш.
Той те иска, защото ти си Негов.
Бог не иска сделки. Иска
разкаяно и съкрушено сърце.
Не се впечатлява от жертви ти, ако не идват от любов.
Не брои молитвите ти, а сълзите ти.
Не търси резултати ти, а твоето доверие.
Той не ни
обича, защото сме добри. Обича ни, защото ТОЙ е добър.
Не се страхувай,
че няма да „получиш“, ако не намираш себе си достатъчно свят. Не се опитвай да Му
плащаш с добри дела, за да си „заслужиш“ благословението. Просто бъди дете.
Истински. Непретенциозно. Глупаво понякога. Но обичащо.
Защото при Бог
няма промоции, има любов и прошка. Няма стока за сделка, има единствено спасение.
И запомни: И никой истински любящ Баща
не продава любовта си. Той я дава. Безвъзмездно. Завинаги.