Когато Христос липсва в християнина: размисъл за болката, лицемерието и пропуснатите съдби
Колко често сте срещали хора, които се наричат християни, но в чието поведение, дух и думи Христос така и не присъства? Външно носят ореола на вярващи — с правилния език, с подходящото поведение в църква, дори с „духовни“ титли. Но когато се доближиш до тях с открито сърце и очакване за братска любов, вместо прегръдка получаваш шамар. Вместо благословение – осъждане. Вместо разбиране – високомерно мълчание. И онзи шамар боли не защото е физически, а защото идва от онзи, когото си смятал за брат, за сестра, за споделящ вярата. Така мнозина рухват. Мнозина избират да останат у дома в неделя, да заменят богослужението с кафе и тишина. Не защото не обичат Бога, а защото не издържат повече на фалша на „божиите хора“. Болката от разминаването между очаквания и реалност става прекалено тежка. Християнството, призвано да бъде общност на любовта, често се превръща в сцена на неразбирателство, завист, гордост и пренебрежение. Причината? Много от тези хора не са преживели истинската Христова лю...